Лира Литературно-рекламна Агенция
Полският институт в София съвместно с Издателство СОНМ представят на 9 март в 18.00 ч. в Литературен клуб „Перото“ в НДК българското издание на книга на Ришард Капушчински „Автопортрет на репортера”, „ Стремителният ход на историята. записки за ХХ и ХХІ век”, „Другият”. Преводач: Благовеста Лингорска. Водещ: д-р Марин Бодаков – редактор в отдел „Литература“ на вестник „Култура“.
Книгата ще представят проф. д-р Минка Златева – редактор на книгата, автор на предговора, преподавател във Факултета по журналистика и масови комуникации на Софийския университет и преводачката й Благовеста Лингорска.
Видеовръзка с Варшава ще Ви срещне с полската редакторка Кристина Стрончек.
Ришард Капушчински (1932-2007) е най-изтъкнатият писател измежду полските репортери, публицист, поет и фотограф, наричан „цар на репортажа“. Aвтор на 26 книги, основно в областта на репортажа. Най-често превежданият полски автор (заедно със Станислав Лем) от 1962 е постоянен кореспондент на Полската агенция по печата в Африка, Латинска Америка и Азия. Документира рухването на императорската власт в Етиопия и Иран. Посетил е Индия, Афганистан и Пакистан, Китай и Япония. Периодът, прекаран в Африка, е начало на разцвета на репортерската му работа. Бил е в Кавказ, 5 години прекарва в Чили, Бразилия, Мексико и Боливия, по-късно пътува в Ангола, Иран, Етиопия.
Той е лауреат на четиридесет награди и отличия. Избран от журналистическата гилдия за Журналист на века в допитването на месечното списание Press.
В България излизат книгите му: „Шахиншахът” (1990), „Империята” (1994), „Лапидарии” (1998), „Футболната война”, „Още един ден живот”, „Абанос” (2001), „Пътешествие с Херодот“ (2008). Преводът им е дело на Благовеста Лингорска.
„Моята работа е призвание, мисия. […] Най-често бих определил своята професия така: да бъдеш преводач. Само че не преводач от един език на друг – а от една култура на друга култура […] Проблемът е в това, да успеем да създадем между културите отношения не на зависимост и подчинение, а на разбирателство и партньорство. Само тогава съществува шансът в нашето човешко семейство съгласието и доброжелателността да вземат връх над всяка враждебност и конфликти. В своята малка, миниатюрна област бих искал да допринеса за това и ето защо – пиша.“ (Ришард Капушчински, „Автопортрет на репортера“)
