Лира Литературно-рекламна Агенция
Людмила ЕЛЕНКОВА, радио „Хеликон“
„Моята най-любима книга“ … човек е склонен да изрежда до безкрайност. Чешката писателка Маркета Пилатова побира в едно заглавие своя опит с далечен свят – Латинска Америка. Учудващо е как се е разтворила славянската й душа в магическия реализъм, оцветен в представите ни с Габриел Гарсия Маркес, Жоржи Амаду, Исабел Алиенде, Алехо Карпентиер и целия паноптикум велики имена.
Майстор на татуировки пази най-любимата си книга, чието заглавие не се споменава никъде, както и неговото име. Тя би могла да е свещена Библия или набор стари сказания, а той – Богът създател. Готов е да я сподели с всеки срещу малко храна. Така разказва приказки за особен институт в джунглата, насред нищото, където с научна цел шепа чудаци експериментират с най-противните същества – змиите. Реди история след история за тяхната целителна сила, всмукана в сънища, легенди и наболели социални проблеми, например наркотрафикът. Романът гъмжи от древно познание и модерна психоанализа. Кръстосват се съдбите на лекар и психиатър, на умни и проклети жени – една е полицай, друга учен, трета огнена индианка. Маркета Пилатова търси източника на живота, с чувството, че там, дето Словото се ражда, цивилизацията пречи, а хората остават едни и същи. Болни за любов, тя е панацея на вечните им грехове и престъпления. Затова, чрез мъдро блаженство, дошла от архаична култура, път си проправя змията. Можем ли да я приемем за добър знак, или ще позволим да ни причини болка?
Читателят знае колко зависим е от приказките, вярваме на всичко казано и чуто, дори с напредъка на 21 век. Обменът на информация – истинска наркоза, пълзи в мозъците, обгръща телата ни, станахме нейни герои, понякога жертви. В такива мигове, ако посягаме към нещо, нека да е книга. Препоръчвам ви именно тази, „Моята най-любима книга“. Действа като халба чешко пиво… със змийска отрова!
