Начало / България / Нови книги / „Истината боли“ от Сашо Диков (откъс)

„Истината боли“ от Сашо Диков (откъс)

ФАРСОВЕ В СЪДЕБНАТА ЗАЛА
Делото „Октопод“ и отзивчивите мекотели около него. „МВР Пикчърс“ представя Алексей Петров в главната роля. На пазар за медии и полити-ци с парите от разликата между високите лихви по кредитите и ниските – по влоговете. Как „Косопад“ не можа да затъмни рейтинга на „Листопад“. Имало борсови акули и между прокурорите.
Когато за пръв път като журналист нагазих в онова нещо, което у нас наричаме съдебна система, останах изумен. Представях си, че това е една от най-висшите сфери на човешката дейност, че там работят хора с изключителни професионални и нравствени качества, но всичко това се разби на пух и прах.
В продължение на пет години ходих по съдебните зали, прекарал съм десетки часове там покрай двете най-знакови дела от управлението на Бойко Борисов – тъй нареченият „Октопод“ и делото „Цонев-Сантиров-Попов“. Правил съм многобройни интервюта с обвиняемите по тези дела, присъствал съм на десетки заседания. Бях в залата и когато съдия Иван Коев създаде прецедент в българското правораздаване, като прожектира видеосюжети и пусна записани телефонни раз¬говори от срещите на Петьо Петров-Еврото и съдия Петър Сантиров. Всички колеги си тръгнаха много преди да превали средата на тези 13-часови записи, но ние с една колежка стажантка устояхме докрай. Тя –  понеже беше старателна, а аз – защото съм тъп, но упорит, както се казва. Чухме и диалози от типа: „Абе, ти не я ли изчука онази съдийка, тя е доста дашна…“, но почти нищо по същество.
А всичко започна като на кино. На 10 февруари 2010 година бяха извършени няколко шумни ареста, за които разбрахме от новините на телевизиите. Алексей Петров, бившата барета, беше арестуван от настоящи барети в тризонета му. Проснаха го по очи и, както ми е разправял по-късно, понеже камерата засякла, го накарали да направи втори дубъл със слагането на белезниците…
Тогава си казах – каквото и да е направил един човек, и най- големият престъпник да е, не би трябвало да бъде унижаван така. Алексей Петров беше преподавател в икономическия институт, бивш съветник в ДАНС, председател на федерацията по карате… Видя ми се ненормално да се отнасят така с него. Впоследствие се разбра, че нареждането е било такова – не само за неговия, а и за останалите от „Октопод“ арести – да бъдат извършени по възможно най-унизителния начин. По това дело бяха оковани седмина, с изключение на Петров с нито един от другите не се познавахме, включително и с тъй наречения „мозък“ на „Октопода“ – адвокат Николай Велков, който навремето измислил схемата как да бъде приватизирана Корпоративна банка. Бях чувал само за Пламен Стоянов по прякор Големия Дамбовец, крупен бизнесмен в преработката на метални отпадъци, бяха ми направили впечатление рекламите на неговата фирма на цели страници в пресата. Той понесе и най-големи загуби след запорите, които бяха наложени на всички обвиняеми по делото.
Нещата с „Октопод“-а станаха интересни от арестите нататък, но са и смразяващи като предистория. Малко след като през 2009 година Бойко Борисов взе властта, Алексей Петров даде интервю за в. „Труд“, в което лайтмотивът беше: „Бойко, свали лихвите…“. Той добавяше, че май е първият, който се опитва да каже на сръдливия и мнителен Борисов, че в тази политика има нещо сбъркано, както и че в ДАНС са си свършили работата дотук, но битката с корупцията трябва да продължи.
След това интервю не последва видима реакция. По-нататък Съюзът за стопанска инициатива на гражданите, на който Алексей Петров е изпълнителен директор, написа официално писмо до финансовия министър Дянков – че държавата може да си позволи да намали лихвите по кредитите с пазарни механизми, не с административни. И че с пренасочване на финансите на държавните фирми от търговските банки към Българската банка за развитие ще се прекратят корупционните практики. Ставаше дума и за това, че предложеният модел не ощетява държавните фирми, а минимизира рисковете от загубите от евентуални неблагоприятни събития в банковия сектор.
Месец и половина по-късно, през февруари 2010 година Теодор Дечев от същия съюз изпрати писмо до Бойко Борисов, в което обърна внимание, че напоследък МВР се свързва с отделни граждани и ги кара да си спомнят факти и обстоятелства, които злепоставят Алексей Петров. Включително около подозрение за убийство. Самият Петров коментира по този повод, че – докато преди се чували почти ежедневно с премиера, от януари той престанал да му вдига телефона.
Седмица след писмото от февруари последваха арестите. Те по¬лучиха подкрепата и на американския посланик Джеймс Уорлик, защото изглеждаха като проява на борба с организираната престъпност. В секретните грами до своето правителство обаче посланикът пояснява – от тези акции няма да има ефект, ако не свършат с осъдителни присъди.
Както всички вече знаем, това не се случи. А процесът се сдоби с две лица: абсурдно и смешно вътре в залата, респектиращо – в медиите. Голяма част от тях редовно правеха интервюта с прокурора и с министър Цветанов в точните моменти – например когато предстоеше гледане на мярка за неотклонение. Другата страна също съзнаваше, че подобни процеси до голяма степен, поне в началната фаза, се решават от медиите. Вече споменах, че почти веднага след като излезе от ареста, Алексей Петров ме потърси и опита да ми връчи няколко пачки с бележка „първа вноска“, защото смяташе, че с моите материали около делото съм допринесъл най-много за неговото освобождаване. Дотогава не беше ставало дума за пари, а аз се постарах и нататък да не се случва повече. Позицията ми беше принципна, заради нея имах неприятности дори със собствениците на Канал 3, които си бяха имали взимане-даване с Алексей Петров около интересите му в кабелния бизнес. Казваха ми – ама той си е бандит, не му е чиста работата, защо го защитаваш?
Всички репортажи и интервюта с неговите и на другите подсъдими адвокати правех заради себе си, колкото и егоистично да звучи. Защото не можех да се примиря, че сме страна, в която е възможно публично да се унижават граждани, без да е доказано, че са виновни. И че може да се създава настроение срещу тях със съучастието на голям кръг услужливи медии.
Поне в Европа, когато обвиняваш един човек, трябва първо да събереш годни доказателства, способни да издържат в съда. Иначе всичко се превръща във фарс: присъди няма, репутациите и бизнесът на обвинените се съсипват, те си търсят правата в Страсбург, но и да успеят да осъдят държавата там, отговорни за провала пак ще липсват.
Тъкмо затова след излизането на Алексей Петров от ареста му предложих да направим серия предавания, в които да разкаже кой кой е в държавата от неговата гледна точка. Дори тръгна анонс по Канал 3: „Очаквайте в скоро време новия драматичен сериал „Косопад“…
Но до поредица не се стигна. Направих няколко интервюта с Алексей Петров, само че той така и не каза нещо особено.
Покрай това дело и обясненията на Николай Велков аз научих още нещо важно за медиите – колко е лесно да бъдат напазарувани тъкмо с разликата между високите лихви по кредитите и ниските – по влоговете на държавните фирми. По такава схема дълго време просперираше Цветан Василев като шеф на КТБ и медиен бос. Но, както допълни още през 2012 г. Алексей Петров, и няколко други банки използват към 100 милиона лева годишно, получени по такъв начин, за да купуват медии и да корумпират политици.
Когато попитах Николай Велков – добре де, ами ако съответната държавна фирма си поиска парите, няма ли да се срине системата? Той ми обясни, че ако дадеш милиони на влог, ти получаваш и рушвет за това. И после много, ама много внимаваш с поетото задължение, че няма да си ги искаш преди определен срок…

„Истината боли“ тук

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *