Лира Литературно-рекламна Агенция
Много произведения на руски и световни писатели, до които сега всеки има достъп, преди са били забранявани по най-абсурдни причини. Мнозина читатели често не подозират, че някои от тези книги са били под строга възбрана и са били подлагани на унищожаване. В списъка със забрана за четене са влизали съчинения на Пушкин, Чуковски и други писатели. Причините за жестоката цензура са били най-различни, като под ножа са попадали дори детски приказки. Яна Хватова ни предлага в SPB.AIF.RU малък списък със забранени навремето книги, които днес е чел почти всеки от нас.
„Страданията на младия Вертер”, Йохан Гьоте
След издаването на романа на Гьоте „Страданията на младия Вертер”, където главният герой посяга на живота си, в много европейски страни възниква вълна от юношескки самоубийства. В джобовете на загиналите младежи и девойки откривали книгите на немския писател. Следователите не успели да докажат пряка връзка между самоубийствата и прочитането на романа, но критиците в своите рецензии направо разкъсвали Гьоте на парчета заради „разлагащото му влияние” върху младото поколение. Книгата била забранена в Европа като пропагандираща самоубийството. Забраната била премахната едва през ХIХ век. Впоследствие романът станал една от любимите книги на Наполеон.
„Пътешествие от Петербург до Москва”, Александър Радишчев
Произведението на Радишчев „Пътешествие от Петербург до Москва” не било допуснато за печат, защото авторът прекалено правдиво описвал живота на обикновените хора в Русия. Писателят отпечатал книгата на собствена печатарска машина и я разпространил сред приятелите си. Съвършено случайно един от екземплярите попаднал в ръцете на Екатерина II. Императрицата нарекла Радишчев „бунтовник и подстрекател, по-лош от Пугачов”. Затворили писателя в Петропавловската крепост и го осъдили на смърт, но по-късно Екатерина II се смилила и заменила присъдата със заточение в Сибир. Но Радишчев не могъл да понесе такъв позор: след завръщането си от заточението той се самоубил, като погълнал отрова.
„Гавраилиада”, Александър Пушкин
Пушкин написал поемата „Гавраилиада на 22-годишна възраст. В нея поетът дръзко пародира сюжетите в Евангелието. Пушкин разбирал, че цензурата ще забрани подобно съчинение, затова „Гавраилиада” била тайно разпостранена само сред приятелите му. Следствената комисия научила за богохулната поема едва тогава, когато хората на штабс-капитана Митьков подали жалба, че „господарят им ги развращава с четене на Гавраилиада”. При разпита Пушкин отричал авторството си, но доводите му се сторили неубедителни на император Николай I. Тогава, по съвети на Вяземски, Пушкин разпространил слуха, че поемата била написана от покойния княз Горчаков. През следващите години издателите неколкократно се опитвали да отпечатат книгата, но всеки път тиражите бивали конфискувани. Поемата била издадена цялостно едва през 1918 година.
„Демон”, Михаил Лермонтов
В поемата си „Демон” Лермонтов пръв в руската литература засегнал въпросите за смисъла на човешкия живот и тайната за произхода на човечеството. Духовната цензура забранила произведението, въпреки че поетът премахнал от поемата разговора на Демона и Тамара за Бога. Петнайсет години след гибелта на поета „Демон” бил отпечатан в Германия в тираж от 28 екземпляра – тези книги били предназначени изключително за първите лица в държавата. В Русия произведението било издадено едва през 1873 година. Но дори и тогава споровете около поемата не стихнали. През 90-те години на ХIХ век в един от докладите в Министерството на народната просвета се казвало: „За какво им е на селското момче, на ученика и на простолюдието да познават „Демон”?
„Конче-гърбоконче”, Петър Ершов
За приказката „Конче-Гърбоконче” царската цензура нарекла автора й Петър Ершов „националист-ненавистник” и „неверник”. В образа на героя Иван Глупака, който станал цар вместо умните си братя, комисията съзряла сатира срещу Николай I, който заел престола благодарение на това, че се отрекъл от своя брат Константин. Приказката била определена като непедагогична. А на 42-ра страница цензорите открили дори „порнография”: там на „царя”, „дърт пръч”, „му се прищяло да се ожени”. Забраната над книгата паднала едва след смъртта на Николай I.
„Приключенията на Хъкълбери Фин”, Марк Твен
В Съединените щати детската книга „Приключенията на Хъкълбери Фин” била забранена още с излизането си. Цензорите в щата Масачузетс заявили, че това произведение е „боклук, ставащ само за предградията”, а главните герои „говорят на жаргон и имат просташки маниери”. В Бруклин книгата не могла да се пребори с цензурата поради факта, че Хъкълбери Фин имал сърбеж и непрекъснато се чешел, а в щата Илинойс забранили книгата заради думата „негър”. На съветската митница книгите за Хъкълбери Фин били изземвани заедно с „Приключенията на Том Сойер”. Днес книгата е разрешена в Русия, но в някои американски щати е премахната от учебната програма.
„Крокодил”, Корней Чуковски
В безобидната детска книжка на Чуковски „Крокодил” Надежда Крупская съзряла скрит подтекст. При това съпругата на вожда Ленин така и никога не успяла да разбере в какво се състои този таен смисъл, но била убедена – клопка има. „Хората крещят, търчат в полицията, треперят от страх, крокодилът целува краката на хипопотама, момчето Ваня освобождава животните: какво значат всичките тия глупости?” – удивлява се Крупская в своя статия. – „Какъв политически смисъл има? Явно има някакъв, но той е замаскиран толкова умело, че е много трудно да бъде открит.” Така в 1926 година, девет години след първото издание на „Крокодил”, приказката била наречена „буржоазна мътилка” и иззета. Произведението било разрешено чак през 50-те години на ХХ век.
„Спасителят в ръжта”, Джеръм Д. Селинджър
Веднага след излизането си книгата „Спасителят в ръжта” била забранена заради „вулгарната си лексика, богохулство, сексуални сцени и потъпкване на моралните ценности, а също така и заради описанието на действия, неподходящи за подрастващите.” В Англия романът бил обявен за „непристоен”. Учителите, които разказвали на учениците за тази книга, били незабавно уволнявани. Споровете около нея продължават и до днес.
„451° по Фаренхайт”, Рей Бредбъри
В произведението си „451° по Фаренхайт” Рей Бредбъри описва близкото бъдеще, в което на хората ще е забранено дори да четат книги. В САЩ романът бил забранен не само заради идеологията й, а и заради употребяваните от автора ругатни. Без знанието на Бредбъри издателите редактирали произведението, премахвайки всички нецензурни думи и споменаването на аборти. Книгата се продавала в този вид няколко години, додето приятел на автора не забелязал съкращенията и не казал на автора. От 1980 година романът вече се издавал в първоначалния си вид. Учудващо е, че в Съветския съюз книгата не е била забранявана, независимо от многобройните отрицателни рецензии на критиците.
„Доктор Живаго”, Борис Пастернак
Първоначално издателство „Госиздат” одобрило ръкописа на Борис Пастернак „Доктор Живаго”. Веднага след това авторът изпратил книгата на италиански издател, но Госиздат променил решението си заради това, че революцията в книгата „била изобразена като огромно престъпление”. Цензорите поискали ръкописът да бъде върнат за доработка, но издателят отказал. Когато през 1958 година Пастернак получил Нобелова награда за „Доктор Живаго”, Съветският Съюз заявил, че „действията на шведското жури е враждебен политически акт, контрареволюционен и клеветнически”. Пастернак бил принуден да се откаже от наградата, а по-късно бил изгонен от Съюза на писателите.
