На 18 февруари книжарница „Хеликон България” отвори гостоприемни врати за Маргарита Петкова, Добромир Банев и техните почитатели. Още преди обявеното начало на премиерата на новата им поетична книга „Зад огледалото” пред масичката с двамата известни поети се бе извила опашка за автографи. Култовата авторка на стихове, превърнали се в текстове на песни, които половин България слуша, а другата половина – пее, раздаваше щедро своя подпис на щастливците да са тук заедно с нея. По-сдържан от своята съавторка, Добромир методично допълваше своята част от титулната страница.
Издателят им Лъчезар Минчев съобщи на публиката радостната новина, че първият тираж на книгата е свършил, а вторият – преполовен. На провокативната забележка, че може би и двата са били твърде малки, той отвърна, че в замяна на това пък са били на амбалажна хартия. Срещата продължи в подобен шеговито-сърдечен тон, особено когато двамата поети се изправиха до микрофона и зачетоха творбите си. Аплаузите, като барабанен дроб, ритмично отмерваха края на всяко стихотворение.
Вярна на своя натюрел, Маргарита Петкова не спираше да коментира остроумно всяка своя и на партньора си изява, а най-бурни и дълго нестихващи аплодисменти заслужи на финала на стихотворението си „Всяка жаба да си знае пола”. Дали защото в салона преобладаваха представителките на нежната половина от човечеството или просто заради откровената позиция, последният стих „целувам се с мъже, а не със жаби” минути наред се бореше да се измъкне от мъчещите се да го сплескат с длани възторжени читателки и слушателки.
Рециталът, за съжаление на гостите, свърши и опашката за автографи отново се изви пред масичката с двамата лирично-иронични поети.
След всичко това жабите в страната са прекарали навярно най-тъжната си и самотна нощ.
„Зад огледалото” тук