„Завръщането“ от Майкъл Пунке (анотация и откъс)

29.02.2016 Любопитно

АНОТАЦИЯ

„Завръщането“ (на английски: The Revenant) от Майкъл Пунке получи световна популярност благодарение на едоименния американски филм от 2015 г. на режисьора Алехандро Гонсалес Иняриту. Сценарият е на Марк Смит и Иняриту. Във филма участват Леонардо ди Каприо, Том Харди, Донал Глийсън и Уил Полтър. Премиерата му се състои на 25 декември 2015 г. в Съединените щати, а световната му премиера е на 8 януари 2016 г.

Годината е 1823. Време, когато Американският запад е дива територия. Земя, която не е покорена. Само смелите и отчаяните дръзват да навлязат в нея.

Един от тези мъже е Хю Глас – опитен ловец и трапер, който е нападнат от мечка по време на експедиция в индианските територии. Раните му са толкова тежки, че другарите му предпочитат да го изоставят, вместо да го носят със себе си. Двама мъже са натоварени със задачата да изчакат смъртта му и да го погребат. Чакането отнема твърде много време и когато индиански боен отряд се приближава до лагера, защитниците на Глас бягат.

Оставен на произвола на съдбата, ограбен и лишен от оръжия, Глас не умира, а намира сили да пълзи инч по инч, миля след миля. Бори се с хищници, с глада и болката от ужасяващите си рани. Единственото, което го крепи и го тласка по пътеката на агонията е желанието да се завърне в света на живите. Да се завърне и да отмъсти на хората, които са го изоставили и ограбили.

ОТКЪС

Първа глава 21 август 1823 година

Лодката ми ще пристигне от Сейнт Луис всеки момент, мосю Ашли – повтори закръгленият французин със своя търпелив, но непреклонен глас. – С удоволствие ще продам цялото и съдържание на Кожарската компания от Скалистите планини – но не мога да ви дам нещо, което нямам.

Уилям Х. Ашли тресна калаената си чаша върху грубите дъски на масата. Грижливо подстриганата му сива брада не успяваше да скрие мускулите на силно стиснатата челюст. Самата челюст, от своя страна, не даваше надежда да удържи поредното избухване, тъй като Ашли се видя изправен пред онова, което ненавиждаше най-много от всичко на света – бездейното чакане.

Французинът с неправдоподобното име Кайова Бразо наблюдаваше Ашли с нарастващо безпокойство. Неговото присъствие в отдалечения търговски пост на Кайова предоставяше рядка възможност и за стопанина бе пределно ясно, че успешното поддържане на тази връзка би могло да укрепи за постоянно позициите на неговото предприятие. Ашли бе прочут в деловите и политически среди на Сейнт Луис; човек, който притежаваше едновременно въображението, довело до идеята да изнесе търговските си операции в Запада, и парите, които дават възможност това да се осъществи на дело.

Парите на другите – както се изразяваше самият Ашли. Непостоянни пари, плашливи пари. Пари, които бързо се прехвърлят от едно рисково начинание към друго.

Кайова присви очи зад дебелите стъкла на очилата; макар зрението му да не бе добро, умееше да вижда без усилие в душите на събеседниците си.

– Ако позволите, мосю Ашли, навярно ще мога да ви предложа една малка компенсация, докато чакаме моята лодка.

Ашли не показа с нищо, че проявява интерес, но и не поднови своята тирада.

– Нуждая се от допълнителни доставки от Сейнт Луис – започна Кайова. – Утре ще изпратя куриер с кану надолу по течението на реката. Той би могъл да занесе и послание до Вашия синдикат. Така можете да ги успокоите, преди да са плъзнали слуховете за фиаското на полковник Левънуърт.

Ашли въздъхна дълбоко и отпи голяма глътка от киселата бира, примирен с мисълта – при липса на друга възможност – да преживее последното забавяне. Независимо дали му се нравеше или не, съветът на французина звучеше благоразумно. Непременно трябваше да успокои своите инвеститори, преди новината за битката да е плъзнала безконтролно из улиците на Сейнт Луис.

Кайова съзря благоприятната възможност и мигом се зае да кове желязото, докато е горещо. Извади перо, мастило и пергамент, подреди ги пред Ашли и напълни отново калаената му чаша с бира.

– Ще Ви оставя да работите на спокойствие, мосю – каза той, доволен от възможността да се оттегли.

Ашли остана да пише до късно през нощта под мъждивия светлик на лоена вощеница:

Форт Бразо, на река Мисури 21 август 1823 година

Джеймс Д. Пикънс, Ескуайър Пикънс & Синове Сейнт Луис

Драги мистър Пикънс,

Мой печален дълг е да Ви осведомя относно събитията от последните две седмици. Те са от естество да променят – но не и осуетят – нашето начинание по горното течение на Мисури.

Както сигурно сте научили вече, хората на Кожарската компания от Скалистите планини бяха нападнати от племето арикара, след като добросъвестно закупиха от него шестдесет коня. Арикара нападнаха, без да бъдат предизвикани, като убиха 16 от нашите хора и раниха дузина. Отвлякоха конете, които уж ни бяха продали на предния ден.

Изправен пред свършения факт, аз се видях принуден да отстъпя по течението на реката, като междувременно поисках помощ от полковник Левънуърт от Армията на САЩ, за да отвърне както подобава на това явно посегателство срещу суверенното право на американските граждани да се придвижват безпрепятствено по Мисури. Поисках също така помощ от нашите собствени хора, които се присъединиха към мене (под командата на капитан Андрю Хенри), независимо от огромния риск, от базата си във Форт Юниън.

На 9-ти август се изправихме срещу племето арикара с обединен отряд в състав 700 души, включително 200редовни войника на Левънуърт (с две гаубици) и четиридесет мъже от Кожарската компания. Намерихме и съюзници (уви, временно) в лицето на 400 сиукски воини, чиято ненавист към арикара е с исторически корени, за характера на които нямам представа.

Мога спокойно да кажа, че нашите обединени сили бяха предостатъчни, за да овладеем положението и накажем арикара заради тяхното коварство, както и да разчистим околностите на Мисури за нашето начинание. Но това не се случи заради некадър- ността на полковник Левънуърт.

Подробностите около този безславен сблъсък могат да изчакат завръщането ми в Сейнт Луис, а тук искам само да отбележа, че упоритото нежелание на полковника да се срази с по-слабия противник даде възможност на племето да ни се изплъзне, в резултат от което цялото протежение на Мисури, от Форт Бразо до земите на племето мандан, се оказва затворено за нас. Някъде по Мисури се намират 900 воини на арикара, несъмнено току-що призовани на оръжие, за да осуетят всяка наша стъпка по горното течение на реката.

Полковник Левънуърт се прибра в своя гарнизон – Форт Аткинсън – където несъмнено ще прекара зимата край топла печка, за да обмисли най-внимателно следващите си ходове. Нямам намерение да го чакам. Както Ви е добре известно, нашето начинание не може да си позволи загубата на цели осем месеца.

Ашли спря, за да прочете написаното, недоволен от мрачния му тон. Писмото отразяваше неговия гняв, но не и усещането, което го изпълваше – непоклатим оптимизъм и пълна увереност в способността си да постигне успех. Бог го е пратил в земя на дарове безпределни, в библейския Гесем, където всеки би могъл да преуспее, стига да намери воля и сили да опита. Слабостите на Ашли, признати от него най-чистосърдечно, бяха просто едно препятствие, което трябваше да бъде преодоляно посредством някоя перспективна комбинация от силните му страни. Ашли бе готов за всякакви затруднения, но в никакъв случай за провал.

Длъжни сме да превърнем тази беда в свое преимущество, като продължим неотклонно напред, докато конкурентите ни изчакват. След като течението на Мисури беше практически затворено за придвижване, реших да изпратя на Запад две групи по околни маршрути. Капитан Хенри вече замина срещу течението на река Гранд. Той ще стигне колкото е възможно по-нагоре, за да се прибере след това във Форт Юниън. Джедедая Смит ще поведе втора група към горното течение на река Плейт, като крайната му цел ще бъде Големия речен басейн.

„Завръщането“ тук