Лира Литературно-рекламна Агенция
От няколко дни на българския книжен пазар е искрената автобиография на едно от най-големите имена в съвременното планинарство и алпинизъм Райнхолд Меснер „Свободата да бъда там, където искам (Животът ми като катерач)“. Книгата е дело на издателство „Вакон“.
Меснер е първият, изкачил Еверест без помощта на кислороден апарат и първият, който покорява 14-те най-високи върха в света. Неутолимата му жажда за свобода и непознати простори го отвежда на експедиции към ледовете на Гренландия и Антарктида, пясъците на Такламакан и високите плата на Тибет. Сега, седем континента и десетки хиляди метри надморска височина по-късно, мъжът, променил облика на алпинизма, споделя със света безценния си житейски опит.
В своята откровена автобиография „Свободата да бъда там, където искам“ легендарният алпинист Райнхолд Меснер набелязва повратните точки, предопределили мирогледа и философията му за катерене, включително детските игри в подножието на Доломитите и фаталния инцидент на Нанга Парбат – „планината-убиец“, която завинаги го разделя с по-малкия му брат Гюнтер. Планината е суров учител, ала безпощадните ? уроци само засилват преклонението на Меснер към могъществото и загадъчността на Майката Природа. Преклонение, обуславящо избора му на свободен стил на катерене, който да съхрани чистотата на девствените планински склонове.
Книгата на Райнхолд Меснер е вдъхновяващ разказ от първо лице за един живот, изживян на върха на света, който ще отвори сетивата ви за неподозирани приключения и ще ви покаже, че невъзможното не е нищо повече от извинение.
Ето какво казва алпинистът за www.rockandice.com в материал, преведен от Ралица Николова за страницата на „Вакон“.
„Аз все още съм традиционен катерач. Според мен катеренето трябва да включва три елемента: трудност, опасност и най-важното – стремеж към излагане на големи стръмнини и височини. Да си „изложен“ oзначава, че нямаш шанс за външна помощ. Рискът се увеличава с височината, на която се намираш, с отдалечеността на местоположението ти и с трудностите, срещу които се изправяш във висините. Изкачването на Нанга Парбат, което Стив Хаус и Винс Андерсън направиха, е от такава значимост, защото те бяха сами, напълно изложени на опасност. Ако бяха допуснали една грешка, нямаше да имат никакъв шанс за спасение. Смятам, че само малцина катерачи разбират причините защо целенасоченото излагане на суров терен е най-важната съставка.
Катеренето еволюира с опитите на всяко поколение да промени представата за това, което се счита за невъзможно, и да го направи възможно. Но ако се възползваш от цялата достъпна технология, можеш да постигнеш всичко, даже и да не си планински катерач. Няма го невъзможното. Трябва да приемем идеята, че е редно някои неща винаги да останат невъзможни, дори за милион години напред.
Бих искал да премахна всички състезания при спортовете на открито. Съревнованието не е важно. Важното е да се научиш как да се отнасяш с дивата природа.
Най-красивата планина в света не е най-високата или най-трудната. Това е въпрос на личен избор. Тя винаги е тази, за която си мечтая в конкретния момент.
Нямаше да бъда тук, ако не бяха провалите. Чрез тях научих почти всичко, което знам днес. Случвало се е да имам неподходящ партньор или неправилна екипировка, или пък подготовката ми, особено психическата подготовка, която е най-важното нещо, да не е била достатъчно добра. Когато жънеш успех, не винаги знаеш какво ти е помогнало да успееш, но при провала изпъкват грешките. Разбираш какво трябва да промениш и се учиш.
Постигнах успех в сферата си не защото съм по-едър или по-интелигентен от останалите. Не, постигнах успех, защото имах волята да се провалям и да опитвам отново, отново и отново.
Всяко поколение има възможността да определи своите най-високи цели и водещи са тези катерачи, които ги постигат. Историята на катеренето не е нищо повече от назоваване на ключовите за периода изкачвания. Монблан през 1786 г. Матерхорн през 1865 г. Северната стена на Айгер през 1938 г. Стената Рупал на Нанга Парбат през 2005 г. Но е невъзможно да бъдат сравнени изкачвания от 30-те и 70-те години с днешните. Всеки катерач е водеща фигура на своето време, но не и извън него. Няма такова нещо като „най-великото катераческо постижение“ или „най-великия катерач“ на всички времена. Това са глупости.
Отговорното поведение се учи в планините, не тук в обществото. Тук прехвърляме повечето от отговорностите си на другите. Застраховаме се. В планината оцеляваш благодарение на чувството си за отговорност.
Колкото по-малко време прекарваме сред дивата природа – дъждовните бури, студа, виелиците, ронливите скали, толкова повече инстинктите ни закърняват. Катеренето е важна и съкровена възможност да попаднем в ситуации, в каквито сме попадали преди 100 хил. години. То провокира животинската страна на човешките същества. Инстинктите са важен елемент от нашата интелигентност.
Моето послание към младите хора е, че ако си поставят цели, имат волята да преодоляват трудностите, а трудности винаги ще има, и намерят правилните партньори, ще пожънат успех.“
