Красимир ПРОДАНОВ, радио „Хеликон“
Какво може да развесели човешкото сърце по-добре от виното, отбелязва веднъж Гьоте. Да познаеш виното, това е щастие за цял живот, сякаш му приглася с чаша в ръка Хемингуей.
Сигурно ще решите, че тези двама колоси в литературния занаят са си били добре насаме с чаша в ръка – откъде-накъде някоя жена ще разваля удоволствието им от срещата с виното. Обаче това заключение ще е несправедливо…
Първата любов връхлита Гьоте на 19
Много важна част от творчеството на немския мислител е вдъхновена именно от отношенията му с жените. Нямал и 20, когато се влюбил в Ана Катарина Шьонкопф, занаятчийска дъщеря. Две години трае тази първа нежна любовна история на юношата. Ражда се галантна рококо поезия, посветена на Ана.
Вече на 21, в Страсбург, Гьоте наново открива любовта – изгората му този път е дъщеря на свещеник, казва се Фридерике Брион. И отново най-силното му любовно оръжие е поезията.
Шарлоте Буф е много важна в нишката от любов и разочарование, проточила се през целия живот на Гьоте. Точно в резултат от връзката му с нея се ражда „Страданията на младия Вертер”. Сантиментална творба от 1774 година. Гьоте е на 25.
Само за една година обаче забравя за Шарлоте от Вецлар, за да се влюби в друга Шарлоте, във Ваймар. Обаче какви ги забърква само… Шарлоте фон Щайн , за разлика от досегашните му увлечения по крехки невинни създания, е омъжена жена. Между другото, описват баронесата като красива, но студена. Е, от какво да се вдъхнови един поет, ако не от перспективата да сломи едно такова непревземаемо сърце. Или пък да роди нови шедьоври в страданието си. Но противно на очакванията, тази история трае почти десет години, а творецът ражда наистина прекрасни произведения…
Цветето на живота му е Кристиане
И след благородната дама идва ред на простата цветарка – Кристиане Вулпиус e едно обикновено момиче. Запознават се, когато тя е на 23, първо осем години я обожава, а после се жени за нея, и така може да се опише връзката им. Гьоте посвещава на Кристиане своите Римски елегии. Сега е на 39 и може би си мислите, че вече е улегнал мъж.
Обаче кръвта му е гореща, а любовта е силата, която го движи напред. Първо изживява трагична раздяла с Кристиане, която умира, минават няколко лета и сърцето на поета оздравява покрай срещата му с още няколко дами. Най-важна за него в този период от живота му е Улрике. Съзира я в Марианске лазне, където е на почивка. Вече е на достолепните 72. Има обаче една подробност – Улрике фон Левецов е на 18. Затова не е странно, че тя отказва предложението му за женитба. Просто младото вино иска млади устни… Е, пак се ражда ново произведение – сега „Трилогия на страстта”.
Затова е прав Гьоте като казва, че именно виното развеселява най-много.
Съдбоносните жени на Хемингуей са четири
Сами по себе си те са предмет на творчество. Наоми Ууд е автор на една от най-интересните биографии на твореца. Но тя вместо за него е именно за жените му. „Госпожа Хемингуей” обаче е книга, която добавя и малко художествена измислица.
Как са изглеждали нещата в реалния живот?
Агнес е първата
От връзката им се ражда „Сбогом на оръжията”. И самият роман, и романтичната история дават много хляб на Холивуд. Самата Агнес обаче е извън класацията на „четирите най-важни”.
После идва ред на Елизабет
Общото с Агнес е в това, че и двете са доста по-големи от Ърнест. Любовта обаче е по-силна от тия неща, това го знаем сами… Елизабет казва „Да!” на писателя. Живеят в Европа, изглеждат щастливи. Елизабет всъщност е първата от голямото каре – от съдбоносните.
Втората е Полин. След шест години брак с Елизабет Хемингуей изкарва с Полин двойно повече.
Жените го правят несигурен
Казват, че именно жените разкриват писателя не просто като талант, ами и като човек, който е нестабилен в отношенията си и податлив към алкохола – ето един параграф, в който виното се оказва по-слабо от любовта. Жените правят Хемингуей несигурен – изскачат на повърхността недъзите му, като той се превръща дори в тиранин.
Но пак любовта го държи на повърхността. Пет години издържа третият му брак, с Марта. Най-дълго е с Мери – цели 15.
Непредвидимостта може би е качеството, което прави Хемингуей толкова желан. Да познаеш виното е щастие за цял живот – с тази негова мисъл започнахме. Но нашето пожелание е виното да е украшение към любовта.
Иначе Гьоте и Хемингуей си приличат заради страстта, която разгаря живота им. И под чието влияние се ражда доста от творчеството им. А глътка вино винаги може да украси прочетеното от тях. И да вдъхнови и вас за любов!