Ние никога не знаем на кого ще му потрябва нашата помощ и, най-вече, кой ще ни помогне в труден момент на нас самите. AdMe.ru ни трогва с тази кратка история от живота на известния писател Франц Кафка, който не си позволил да отмине една истинска мъка.
Живеейки в Берлин, Франц Кафка всеки ден се разхождал из парка. Веднъж той срещнал момиченце, което изгубило куклата си и безутешно плачело. Кафка предложил да й помогне в търсенето на куклата и се уговорили на другия ден да се срещнат на същото място.
Прочутият писател така и не намерил куклата. Затова пък донесъл на момиченцето писмо от нейно име: „Моля те, не тъгувай, че ме няма – зачел на глас писателят. – Аз заминах на пътешествие, за да опозная света. Ще ти пиша за всяко свое приключение.”
През следващите няколко седмици писателят и момиченцето се срещали в парка и Кафка четял красивите истории на куклата за нейните приключения.
Но туберкулозата, от която писателят страдал, се изострила и му се наложило да замине на санаториум във Виена. Преди отпътуването, което се оказало за него последно, Кафка се срещнал с момиченцето и му подарил кукла, която била съвършено различна от изгубената. Но към нея имало прикрепена бележчица: „Пътешествията ме промениха”.