Начало / Интервюта / Още от раждането си, хората носят в себе си искрата, която копнее за свобода

Още от раждането си, хората носят в себе си искрата, която копнее за свобода

Предполага се, че един съвсем млад човек, какъвто е авторът на „Червен изгрев“, едва ли ще ни удиви с дълбоки прозрения, натрупващи се с опита и възрастта. Ала това интервю ни показва, че мъдростта е състояние на душата и не е задължително да си стар и болен, за да имаш какво да кажеш на другите. Пиърс Браун определено е мислещ писател. А за това, че е и талантлив, говори топлият прием на читателите му.

Интервюто е от сайта blog.vromans.com.

Изглежда сте имали много интересен и разнообразен живот. Ще ни разкажете ли малко за себе си и как се е родил интересът ви към писането, към научната фантастика по-конкретно?
Като малък израснах в седем различни щата. Тази мобилност те кара да се вкопчваш в непреходните неща. За мен това винаги са били семейството и историите, по-точно книгите. Родителите ми бяха чудесни, оставяха ме да изграждам този вътрешен усет за себе си. Така че се разбирах добре с другите хора, но предпочитах самотата на горите – строях фортове, копаех да търся куршуми от мускети и се преструвах, че съм в „Междузвездни войни“ или „Индианец в шкафа“.
Оттам дойде подтикът да разказвам истории. В продължение на години идеите се въртяха из главата ми и аз ги изстрелвах пред родителите ми и сестра ми. Писането бе просто естественото развитие на този постоянен вътрешен монолог. То е и винаги ще бъде моят катарзис.
А що се отнася до научната фантастика, като малък си мислех, че лазерите изглеждат страхотно. Помня, че гледах „Междузвездни войни“ на кино, когато бях около шестгодишен, и филмът промени света ми. Сега знам, че научната фантастика е една от най-добрите възможности за социален коментар, с която разполагаме. Препрочитането на Хайнлайн или Азимов е просто най-голямото забавление за човека. За мен това е като Волтер в космоса.

Кои автори са вдъхновявали творбите ви, „Червен изгрев“ и по принцип?
На първо място – Джийн Улф. Без Севериън Инквизитора, протагонистът от „Книга за новото слънце“, Дароу (главният герой в „Червен изгрев“) не би могъл да съществува. В книгите на Улф за пръв път се натъкнах на ненадежден разказвач от първо лице. Освен това Севериън е с изтерзана, красива душа в тяло на убиец. Развълнува ме. Да му се не види, потръпвам само като се сетя за него и пътешествието му.
Хайнлайн, Азимов, Нивън, Бърнард Корнуел, Стивън Пресфийлд, Дж. К. Роулинг, Дж. Р. Р. Толкин, Джордж Р. Р. Мартин, Софокъл, Омир, Орсън Скот Кард и други също са ми повлияли.

Какво ви хареса най-много в създаването на света, където се развива действието на „Червен изгрев“? Кое беше най-голямото предизвикателство?
Най-голямото предизвикателство бе да се погрижа изграждането на света да не повлияе на историята. Исках чиста, остра като бръснач история, която стига до същественото по опасно откровен начин. Но без да искам, създадох свят, който ме увлича. При най-малкия повод се спускам през глава в заешката дупка и започвам да говоря за неясни политически теории и исторически събития отпреди триста години. Редакторът и агентът ми (който също редактира написаното от мен) ме изтеглят обратно.
Наистина много ми харесва да намирам политически и икономически обосновки за провежданата политика. Много съм навътре в изучаването на политиката, затова щом съм написал, че да се пее дадена песен е незаконно за конкретна общност от хора, значи си има причина. Причина, която се корени не само в историята им, но и причина за закона. Златните не са глупави, нито своенравни. Не провокират по-низшите класи само за забавление. Законите не са създадени да дразнят хората, създадени са за контрол. Така че как закон, който изглежда толкова явно глупав и нечестен, който вероятно ще вбеси хората, всъщност е от полза за Златните?

От коя книга или книги, прочетени наскоро, просто не можехте да се откъснете?
Току-що прочетох „Тел“ [на Хю Хауи]. Страшно ми хареса. И новия епос на Браян Стейвли „The Emperor’s Blades“.

В началото на книгата въвеждате много нови думи, например “Пържилник”, “Пъклолаз” и други, произхождащи от света, в който живее Дароу. Измислянето на такива неща звучи доста забавно – как ви хрумнаха?
Най-вече спонтанно. Хората, които четат това, разбират, че след като си погълнал стотици научно-фантастични романи, разполагаш с обширен източник на странно знание, от който можеш да черпиш. Но аз съм едва на 26 години, така че има да уча още много странни неща.

Какви научни проучвания на космоса и Марс направихте за книгата, или Марс на Дароу се базира предимно на въображението?
Да, грубите щрихи са въз основа най-вече на измислица. Но направих обширно проучване за тераформирането, лунните орбити, гравитацията и т.н. В същността си обаче, „Червен изгрев“ е повече тематична научна фантастика, отколкото твърда научна фантастика. Затова, започна ли да описвам с детайли особеностите на тераформирането, историята и ритъмът бързо ще пострадат. При това не мога да не споделя, че бе трудно да се откажа от някои такива подробности, тъй като за мен са толкова впечатляващи.

Дароу открива, че той и кланът му са предадени и че в общи линии са роби на привилегированата, благоденстваща управляваща класа. Вдъхновена ли е борбата му в книгата от събития в истинския живот?
Често ми задават този въпрос. Въпреки настоящите несправедливости, които обременяват културата ни, „Червен изгрев“ не е замислен като паралел с настоящата ситуация и политическия климат. Идеята е да отразява историческите модели. Макроикономиката, не микроикономиката.
Смятам, че някои хора винаги ще искат да контролират човечеството. Но също така вярвам, че хората носят в себе си, още от раждането си, искрата, която копнее за свобода. То е като прилив – навътре, навън, навътре, навън. Цикълът продължава. Някой ще се издигне на власт, ще затвърди контрола, ще задуши свободите, докато накрая не се достигне критична точка. Следват бунтове или революция. Ако се провалят, след време ще избухнат нови. Ако успеят, цикълът накрая се повтаря.

Има усещане за невинност и млада любов във връзката между Дароу и жена му Ео, но в същото време е трудно да мислим за тях като за 16-годишни, имайки предвид всичко, което са преживели. Ще ни разкажете ли за дихотомията между крехката възраст на Дароу и Ео, и огромната отговорност, възложена им като работници и членове на това общество?
Това е един от любимите ми елементи в книгата. Дароу и Ео са на 16 години, но са възрастни в много отношения. Разбира се, трябва да работят, това ги натоварва с отговорност. Ала не това ги състарява. Виждали са приятели да умират в мините, роднини да се полюшват на бесилката, съседки да умират при раждане. Знаят, че повечето Червени не доживяват да станат на 35 години. Трябва да живеят бързо.
Най-силно ме затрогва всъщност споменатата невинност. Любовта им един към друг е толкова свежа, недокосната от ужасяващия свят, който ги заобикаля, защото имат възможност да са на 16 години, когато са насаме един с друг. Това запазва невинността им. Укрепва сърцата им. Така че разбие ли се тази връзка, как могат изобщо да се съберат парчетата?

Какъв съвет ще дадете на начинаещите писатели в научната фантастика, но и като цяло?
Не спирайте да пишете. Аз може да съм млад, но за да стигна дотук ми бяха нужни седем книги, 120 писма с откази и много сълзи. И приемайте съвети, но само от хора, на които се доверявате.

Има ли нещо друго, което искате да кажете на читателите си за „Червен изгрев“?
„Червен изгрев“ е история за това как любовта на едно момче може да разбие цяла империя, и как мечтата на едно момиче може да вдъхнови цял народ. Това е научна фантастика за хора, които не биха чели Хайнлайн или Зелазни. Надявам се, че ще ви хареса, а ако е така, ще има още две.

Превод: Гергана Стойчева-Нуша

 

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „Ню Йорк Таймс” за най-продаваните книги в САЩ

Бестселър листата на „Ню Йорк Таймс” е една от най-авторитетните в света. Класацията беше обновена …