Какво да направим, за да станем известни?

Какво да направим, за да станем известни? 1965 година: много да се трудим, да преизпълняваме нормата, да победим в социалистическото съревнование, да станем известен учен, писател, инженер, да се върнем от война с ордени и медали… 2016 година: да си покажем котарака или задника в YouTube.

На сутринта тя излезе от апартамента на писателя и си помисли: „Книгата беше по-добра.”

Преподавател по литература пита студентка:
– Ако имахте възможност да си поприказвате с някой известен писател, жив или мъртъв, кого бихте избрали?
– Някой жив!

Срещнали се двама писатели. Единият пита другия:
– Видът ти не е добър. Да не си болен?
– Не, случи се нещо ужасно!
– Какво?
– Синът ми подпали ръкописа на последния ми роман.
– На колко е синът ти?
– На четири годинки.
– И вече се е научил да чете?

Разговарят двама алкохолици.
– Оказва се, че Фокнър, Хемингуей, Едгар По и други писатели са били хронични алкохолици.
– Винаги съм ти казвал, че си имаме отлична компания.

Мастит писател на премиерата на новата си книга е довел очарователна млада дама. Негов стар колега му шепне на ухо:
– Диамантите й са направо поезия!
– Да, приятелю! Три стихосбирки и два романа.

Разговарят двама писатели:
– През нощта за всеки случай, ако ми хрумне нещо интересно, си държа под леглото тетрадка и химикалка.
– А аз за същата цел си държа в леглото секретарка.

– Вярно ли е, че някои писатели стават добри критици?
– Да, от лоши вина понякога става добър оцет.

– А аз пиша стихове…
– Е и как, получава ли се?
– Наполовина: писането се получава, стиховете – не.

– Имам приятел писател. Но няма късмет с фамилията си. Публикува под псевдоним Петров.
– Защо, каква му е фамилията?
– Вазов.

Съвети към начинаещия писател:
1. Никога нищо не пишете. Ако все пак изпитате непреодолимо желание да пишете, включете телевизора, вземете успокоителни и полегнете за час-два с грейка на дивана. Изчакайте, додето пристъпът отмине. С времето тези пристъпи ще стават все по-редки, докато накрая съвсем изчезнат.
2. Ако, за съжаление, вече сте написали нещо, скрийте го незабавно. Нямате никакви шансове да го публикувате, а ще изхабите напразно време, сили и средства.
3. Никога не изпращайте ръкописи на редакциите и издателствата. Всяко издателство всекидневно получава десетки ръкописи, които мигновено се изхвърлят на боклука, а изпратените по електронната поща се блокират като спам.
4. Издават се книги само на известни автори. За да станете известен автор, е необходимо да издавате книги.
5. Ако не живеете в София, шансовете да издадат ваша книга са равни на нула. Защото да се изпраща книга е безполезно, тя трябва да се предлага лично.
6. Ако живеете в София, шансовете да издадат ваша книга също са равни на нула. Защото освен вас, в издателствата и редакциите всеки ден идват десетки хора с ръкописи.
7. Помислете, защо от безкрайното множество всекидневно изпращани, донасяни, пробутвани и натиквани ръкописи издателят да избере именно вашия? При положение, че всеки от авторите, също като вас, смята, че е гений.
8. Ако книгата ви бъде издадена в провинцията, никой няма да я забележи.
9. Ако книгата ви бъде издадена в София, пак никой няма да я забележи. В София има десетки издателства, които бълват на пазара стотици книги.
10. Да издададе книга за своя сметка е глупост. Тиражът ще задръства дома ви, додето ви писне и го изхвърлите в контейнера.
11. Ако разказът ви бъде публикуван в някое популярно списание, и там никой няма да го забележи.
12. Не се заблуждавайте относно своята известност. Например ето ви редица имена: Теодор Момзен, Рудолф Ойкен, Вернер фон Хейдестам, Хенрик Понтопидан, Карл Гелеруп, Карл Спителер, Хасинто Бенавенте, Сигрид Унсет, Франс Емил Силанпя, Ярослав Сейферт, Нели Закс, Гао Синцзян. Никой никога не ги е чувал и не е чел книгите им. А всички те са носители на Нобелова награда.
13. Ненаписаният роман е хектар неизсечена гора. Като се откажете от писателството, вие съхранявате природата за идните поколения.

Млад писател се оплакал на баща си, че не знае какво заглавие да сложи на новата си повест. Баща му, който не изпитвал желание да я прочете, казал:
– Сложи й заглавие „Любов и пари”.
– Но, тате, в повестта ми не става дума нито за любов, нито за пари!
– Хм… Ми тогава да е „Без любов и пари”.

Младият писател Гошо Петров написал книга. Пуснал я в тираж 10 000 екземпляра. Гледа – никой не си я купува. Тогава решил да даде обява във вестник: „Млад симпатичен милионер би искал да се запознае с девойка, която прилича на героинята от книгата на Гошо Петров.”

В VII том на съчиненията на Юлиан Семьонов „17 мига от пролетта” е допусната печатна грешка. В шифрограмата на стр. 537 на 7-и ред отгоре вместо 6354 8923 9047 следва да се чете 6354 8923 9048. Редакцията поднася своите извинения.

Неголямо криминале – примерно за шест клозето-часа.

– Как го мразя Лев Толстой! Написал „Война и мир” в четири тома! Направо да луднеш!
– Какво, прочете ли ги?
– Ксерокопирах ги!…

На книжния пазар се появи нова книга: „Сега вече всички ядливи гъби в България”. Второ издание. Поправено.

Мъж пита продавачка в книжарницата:
– Имате ли книгата „Как бързо да забогатея”?
– Да, но се продава само в комплект с Наказателно-процесуалния кодекс.

Читател в библиотеката, на когото било предложено сам да потърси в каталога книги по интересуващия го въпрос, се връща възмутен: – Къде ме пратихте?! Във вашия каталог няма нищо – само някакви картончета!

Срещнали се двама писатели. Първият, възторжено:
– Знаеш ли, неотдавна си купих новата ти книга. Толкова добре е написана, такъв чудесен стил, такъв интересен сюжет, поздравявам те!
Вторият, тъжно:
– А-а, значи ти си я купил…

Пътник в метрото чете книга и от време на време възкликва:
– Ама че работа! Никога не бих си помислил… Не може да бъде… Невероятно!…
– Какво четете? – попитали го пътници.
– Правописния речник.

Отива мъж в библиотеката и се оплаква:
– Взех от вас книгата „Как да спечеля милион”, само че половината страници ги няма!
Библиотекарят:
– Е и какво? Половин милион лошо ли е?

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия. Поръчайте доказано добри книги от ✔