Начало / Критика / Стават ли книгите по-дебели?

Стават ли книгите по-дебели?

Книгите, разглеждани като обем текст, постоянно се уголемяват, както твърди проучване, установило, че средният брой страници е нараснал с 25% за последните 15 години, пише в. „Гардиън“. Изследване, базирано на над 2 500 заглавия, появявали се в класациите за бестселъри на „Ню Йорк Таймс“, както и в ежегодния обзор на „Гугъл“ на най-дискутираните книги, разкрива, че броят страници е нараснал от 320 през 1999 година, на 400 през 2014-та.

Според проучване на Джеймс Финлейсън от маркетинговата агенция „Verve Search“ в Лондон, публикувано от издателството на интерактивни заглавия „Flipsnack“, има „относително постоянна тенденция на растеж, от година на година“ и са добавени близо 80 страници към средния обем страници на изследваните след 1999 година книги.

Романите напоследък имат склонност да са големи и дебели, изисквайки да се настаниш удобно в кресло, да изключиш телефона си и наистина да им посветиш част от времето си“, казва редакторът Макс Портър.

За Финлейсън обяснението за това в голяма степен се крие в изместването на интереса на индустрията към дигиталното/онлайн предлагане. „Когато в книжарницата  вземете в ръце една голяма книга, може да се случи да бъдете буквално стреснати от обема й. Докато в „Амазон“ например размерът на книгата е представен просто с няколко думи, или цифри, на които вие няма да обърнете кой знае какво внимание“ , казва Финлейсън. Популяризирането на електронното четене също се явява фактор в случая, добавя той. „Аз лично, винаги се сдържам да купувам наистина дебели книги, освен ако не заминавам на по-продължителна почивка, просто защото не искам да ги влача насам-натам в чантата си. Но ако имате една дебела книга, качена във Вашия „Киндъл“, обемът й вече не е нещо, с което трябва да се съобразявате.“

Литературният агент Клеър Алекзандър е съгласна, че обемните издания са доста по-удобни в дигитален формат, но и отбелязва, че преобладаващите жанрове при е-книгите са романсите, кримките и еротиката. Според нея постепенното нарастване на обема на книгите  е доказателство за промяна в културната нагласа на читателите.

„Въпреки цялото говорене за смъртта на книгата под натиска на другите медии, хората, които обичат да четат, явно предпочитат дългите, вълнуващи повествования, вместо пълната им противоположност – малките отрязъци аудио, видео или писана информация, които получаваме ежедневно от „Гугъл“. Американците проправиха пътя. Вижте автори като Дона Тарт, Джонатан Франзен, Ханя Янагихара и последния носител на „Букър“ Марлон Джеймс, който е роден в Ямайка, но живее в САЩ. Но те не са сами. Хилъри Мантел от Великобритания например, или Елинор Катън от Нова Зеландия също са автори на обемисти заглавия и ако прегледате библиографията им, ще видите колко много от техните книги са удостоени с награди. Изводът е ясен – явно литературната върхушка също харесва дебели книги“, казва Алекзандър.

Наградата „Ман Букър“ е стълб на литературния живот във Великобритания от учредяването й през 70-те години на XX век до днес. И доказателство за афинитета към по-дебелите книги може да бъде открито в списъка на носителите й. През първите пет години наградените книги са с обем от около 300 страници. Но дори и като отчетем триумфа през 2011-та, на Джулиан Барнс и неговата 160-странична „Предчувствие за край“, в последните пет години лауреатите на „Ман Букър“ са от по 520 страници средно. А при тазгодишния победител кратко звучи само заглавието: живеещия в Америка ямаец Марлон Джеймс с „Кратка история на седем убийства“ и 700 страници.

Макс Портър е редактор в издателство „Гранта букс“, издател на носителя на наградата за 2013-та Елинор Катън със „Светилата“ (800 страници). Според него е трудно да добием категорично усещане за такава тенеденция към обемисти издания, която да е валидна за пазара като цяло. Но е „много въодушевяващо, когато виждаш такива големи и амбициозни творби да се появяват“.

„Във всички сфери на културата непрекъснато се опитват да отработят това, дали предлаганото съдържание е подходящо да бъде мобилно, и какви устройства потребителите ще използват, за да го консумират. Затова аз лично съм окуражен от вида на една голяма, дебела книга, която седи пред мен и ме призовава: „Прочети ме!“, казва Портър.

Успехът на телевизионни продукции, където зрителите се вживяват в предлаганата им история в продължение на десетки часове, окуражава и книгоиздателите да подкрепят автори, които работят с подобни мащаби, продължава редакторът: „Видно е, че хората имат апетита, търпението и енергията да следват развитието на сюжета и героите, докато те се развиват в течение на един доста продължителен период от време.“

Може би е по-практично да носим дебелите си книги, заредени в паметта на електронен четец, но Портър не е убеден, че „дигиталното четене“ е причина за наблюдаваното увеличение на обема на някои от тях. В подкрепа на това, той цитира проучване, показващо, че само 60% от закупените като е-книги заглавия въобще започват да се четат, а делът на дочетените докрай пада дори до 20% за някои заглавия.  „Докато дебелата книга обитава твоето пространство, тя е като физическо въплъщение на намерението ти да отделиш необходимото време за прочитането й“, казва той.

Нарастването в броя на страниците на новите романи може да се разглежда като един вид отстояване на идентичността.

„Романът взима съдбата в собствените си ръце. Има много дразнители на вниманието ни, под всевъзможни форми, затова книгите решават да заложат на това, да са големи и дебели, за да ни накарат да седнем и им отделим нужното внимание“, забелязва още Портър.

„Тази година беше пренаситена с обемисти заглавия,“ казва Алекс Боулър, редактор в издателство „Джонатан Кейп“  и издател на дебютния роман на Гарт Риск Холберг „City on Fire“ (900 стр.) във Великобритания. Според него обаче, изследването на „Flipsnack“ не отразява действителността, с която той се сблъсква в ежедневната си работа. „Част от книгите наистина са доста дебели, но аз не съм затрупан с романи от по 20 000 думи. Най-често срещам ръкописи от по 250 до 350 страници и подозирам, че такива са и болшинството от книги, които се издават“, отбелязва Боулър.

Класациите на бестселърите в последните години бяха доминирани от поредици като „Хари Потър“ и „50 нюанса сиво“. „Подозирам, че тези книги са дебели заради броя на страниците си, но не и заради броя думи,“ продължава Боулър. Манипулирайки оформлението на страниците и използваните шрифтове, издателите могат по желание да постигнат един по-голям обем на книгата. „Може би потребителите предпочитат по-солидния и тежък вид на книгите, които купуват.“

Усещането за по-голяма стойност, предлагано от дебелата книга със сигурност не беше фактор за пренебрегване във времето на комерсиалните саги, допуска литературният агент Клеър Алекзандър, и може би все още оказва същото влияние върху някои читатели и днес. Но тя добавя, че това желание за подобни комерсиални, солидно изглеждащи четива, не обяснява нарастването в обема на издаваната висококачествена литература.

„Бих могла да изложа и довода, че една друга, в голяма степен уравновесяваща сила също участва в целия този процес. А именно, възраждането на интереса към краткия разказ, или кратката, но перфектно оформена новела.“

В наши дни истинското предизвикателство е публикуването на една невпечатляваща с обем книга. „Като литературен агент знам, че най-сложната зона се оказва средата. Да не е в списъка на бестселърите, но с икономически оправдано издаване. Да не е зашеметяващ дебют, а просто поредна, средностатистическа, средна по обем книга – на практика всичко средно.“

Прочетете още

bnt-2024-03-06-bnt-predstaviya-pavel-vezhinov-73679-1140x0

Павел Вежинов чества днес Столичната библиотека

Цикъл от събития прави ноември месец на писателя Паметната вечер е по случай 110 години …