Нови стихове събра в книга поетът Недялко Йорданов. В „Живей, живот“ той отново засяга важните теми за любовта, живота и смъртта. И все пак надеждата е основната водеща нишка, която преминава през всички стихотворения.
Прекрасен дъх на дъжд… На млада плесен.
На дим… На овехтяващи листа.
И всеки път си казваш – тази есен
дано не е последна на света.
Поетът говори за миналото, но все по-често засяга темата за идващия край на живота. Но все пак има възторг от красотата на битието.
Когато ненадейно се изправиш
пред страшния и зейнал небосвод,
не тръгвай още, запретни ръкави
и тихо прошепни „Живей, живот!“.
Живей, живот! Живей! Живей, прекрасен!
Как не съзнаваме, че си във нас.
Как те пилеем… Групаво… Ужасно…
И ден след ден… Изтичат… Час след час…
Но радвай се! Защото още гледаш.
Защото чуваш. Дишаш. Плачеш. Спри!
И осъзнай със колко светла щедрост
природата живот ти подари.
„Живей, живот“ тук