Лира Литературно-рекламна Агенция
ИК „Изток-Запад“ издаде „Произход на политическия ред“ на един от знаковите учени днес
Франсис Фукуяма е американски политолог, политикономист и социолог от японски произход, роден през 1952 г. Преди време той шокира света с прогнозата си за „Краят на историята и последният човек“, която му донесе планетарна популярност и милиони почитатели.
С какво е важна „Произход на политическия ред“? Най-вече със своя безпощаден анализ за създаването на съвременните политически институции и демократичните общества. Ученият прави обстоен преглед как през вековете са възникнали човешките социални структури. При това Фукуяма провежда прецизно сравнително историческо изследване, като се връща още в зората на човешката история. Според знаменитият философ хората винаги са се нуждаели от социална организация; човек не е създаден, за да съществува като изолиран индивид.
Авторът ни припомня как се е зародила държавността в Китай, Индия и Средния Изток, сетне развива темата си като разглежда европейските страни. Времевата граница, до която достига изследването му, е навечерието на Френската революция.
Ако се питате кои са трите фундамента на стабилния политически ред, Фукуяма ще ви отговори: „Силна държава, върховенство на закона и отговорно управление. Да, мнозина от нас приемат тези основи за даденост, но те са изграждани в продължение на векове.“ И продължава: „Великобритания и Дания са първите, които успяват балансирано да ги съчетаят в едно цяло. Страшно е, че в много от съвременните държави те отсъстват или не могат да функционират. А това е явление, което може да доведе до опасни последици. За да си обясним случващото се в момента, е необходимо да познаваме началото, от което тръгва всичко.“
„Произход на политическия ред“ е умен и проникновен поглед към миналото. Той е подплатен солидно с най-новите постижения на историята, икономиката, еволюционната биология, социологията. Резултатът е категоричен: Фукуяма е създал изключително изследване върху произхода на демократичните общества.
ОТКЪС
Семейна и групова организация
Мнозина са убедени, че най-ранната форма на човешка социална организация е племенната. Този възглед се налага през XIX в., когато първите сравнителни антрополози като Нюма Дени Фюстел де Куланж и сър Хенри Мейн твърдят, че ранният социален живот трябва да се разбира като сложни родствени групи. Племенна организация не възниква обаче до появата на уседнали общества и развитието на земеделие преди около девет хиляди години. Обществата на ловци събирачи, които предшестват аграрните, са организирани в продължение на десетки хиляди години по много по-елементарен начин въз основа на малки групи от номадски семейства, сравними по размер със стадо примати. Такива общества все още съществуват в периферна околна среда и включват ескимосите, бушмените в пустинята Калахари и австралийските аборигени. (Има някои изключения като коренните племена в тихоокеанския северозапад на САЩ, които са били ловци събирачи, но са живеели в район на извънредно ресурсно изобилие, което е спомогнало за изграждането на сложна социална организация.)
Русо изтъква, че произходът на политическото неравенство се корени в развитието на земеделието и до голяма степен е прав. Тъй като груповите общества са предаграрни, в тях няма частна собственост в съвременния смисъл на думата. Подобно на стадата шимпанзета ловците събирачи обитават ареали, които защитават и върху които понякога се сражават. Но те имат по-слаб стимул от земеделците да маркират парче земя и да обявят: „Това е мое.“ Ако територията им бъде нападната от друга група или върху нея навлязат опасни хищници, едно групово общество може да има възможността просто да се премести някъде другаде поради ниската гъстота на населението. Обикновено инвестициите им в пасбища, къщи и от сорта са по-малки.
В рамките на една локална група няма нищо, наподобяващо съвременен икономически обмен, и абсолютно нищо, наподобяващо съвременен индивидуализъм. На този етап на политическо развитие няма държава, която да тиранизира хората; те търпят по-скоро онова, което социалният антрополог Ърнест Гелнър нарича „тиранията на братовчедите“. Това означава, че социалният свят е ограничен до кръга от роднини, които те заобикалят и определят какво да направиш, за кого да се ожениш, как да се прекланяш и почти всичко останало. Както ловуването, така и събирачеството се извършват групово от семейства или групи от семейства. Специално ловът е свързан с разпределяне, тъй като няма технология за съхранение на месото и уловените животни трябва да се консумират веднага. Според много еволюционни психолози почти универсалната съвременна практика на раздаване на храна (на Коледа, Деня на благодарността, Пасха) води началото си от хилядолетната практика на споделяне на придобивките от лова. Много от нравствените правила в този тип общество не са насочени срещу хора, които крадат чужда собственост, а срещу тези, които отказват да споделят храна и други необходимости. В условията на вечна оскъдица несподелянето често може да накърни шансовете на групата за оцеляване.
Груповите общества са подчертано егалитарни. Основните социални различия са възрастови и полови; в обществата на ловците събирачи мъжете ловуват, а жените събират и има естествено разделение на труда по репродуктивните въпроси. Но в рамките на групата разграничаването между семействата е сравнително слабо, няма нито постоянно водачество, нито йерархия. Лидерството се възлага въз основа на качества като сила, интелект и авторитетност, но обикновено преминава от един индивид към друг. Освен от страна на родители към техните деца възможностите за принуда са крайно ограничени. По думите на Фрийд:
В бита на прости егалитарни общества трудно се откриват случаи, когато един човек да казва на друг или на няколко души „Направете това!“ или някаква подобна команда. Литературата е пълна с примери някой да казва нещо като: „Ако това бъде направено, ще е добре“, и е еднакво възможно то да бъде или да не бъде направено от някой друг… Тъй като лидерът не е в състояние да накара някого да изпълни желанието му, говорим за ролята му в смисъл на авторитет, а не на власт.
В този тип общества лидерите се утвърждават въз основа на групов консенсус; те нямат никакви права върху своята длъжност и не могат да я предадат на децата си. Тъй като няма централизиран източник на принуда, очевидно не може да има и законност в съвременния смисъл на прилагане на правила от трета страна.
Груповите общества са изградени около нуклеарни семейства и са това, което антрополозите наричат екзогамни и патрилокални. Жените се омъжват извън своята социална група и се преместват да живеят в местопребиваването на съпруга си. Тази практика насърчава придвижването и общуването с други групи, което увеличава генетичното разнообразие и създава условия за възникването на нещо като междугрупова търговия. Екзогамията играе благоприятна роля и за смекчаване на конфликтите: спорове за ресурси или територии между различни групи могат да бъдат решени чрез размяна на жени, така както европейските монарси сключват стратегически брачни съюзи по политически причини. Съставът на групите обикновено е по-променлив, отколкото в по-късните племенни общества: „Снабдяването с храна в който и да било регион, независимо дали това са събраните борови ядки или семена на бурени от паютите, или популацията на тюлените през зимните и пролетните ловни райони и на стадата карибу, които мигрират през долината на острова на ескимосите, е толкова непредсказуемо или непостоянно, че вероятността родствена група от някое поколение да изгради тясно свързани обособени групи е осуетена от опортюнизма, прилаган на индивида и домакинството от екологичната обстановка.“
„Произход на политическия ред“ тук
