Начало / Любопитно / Предговорът на Иво Иванов към „Майкъл Джордан“ от Роланд Лейзънби

Предговорът на Иво Иванов към „Майкъл Джордан“ от Роланд Лейзънби

От няколко дни на българския книжен пазар е биографията на легендарния баскетболист Майкъл Джордан с автор Роланд Лейзънби. Предлагаме ви предговора на книгата, написан от автора на „Кривата на щастието: за спорта, Вселената и всичко останало“ Иво Иванов специално за българското издание:

Преди   много   години   с  група  приятели  бяхме   омагьосани от  една  особена книга.  Кориците и бяха  окъсани, а полупрозрачните, жълтеникави страници стенеха в гериатрично- целулоидна  агония.   Изданието  бе   публикувано  далеч   преди Девети  септември 1944 г., така  че много  от думите  в него имаха досадния   навик   да  завършват на  буквата   „ъ“.  Предавахме  си апокрифната книга  от ръка  на  ръка,  четяхме  я, препрочитахме и   я   и   след   това   я   обсъждахме,  опитвайки  се   отчаяно  да разберем смисъла й. Въпреки, че не бе особено  дълга, книжката направи  впечатляващо  успешен   опит  да  свари   неспокойните ни,  двайсетгодишни мозъци. Каваше  се:  „Светът   като  воля  и представа“ и  бе  написана  от  великия немски философ  Артур Шопенхауер.

Дори    с   общи   усилия   не   успяхме    да   проумеем   всичко, но  усетихме   гения   на  автора   във   виадуктите   на  необятното му  въображение,  в  елегантните  му  мисли   и  в  неочакваните изводи.   Той   бе  по-различен,  по-особен  философ.  Идеите   му не  се  срамуваха да  бъдат  освежаващо арогантни и  пропити   с мистика.  Основната,  повтаряща  се  теза  във  философията на Шопенхауер бе тази  за  вездесъщото присъствие на  волята.  „Тя е във всичко“, твърдеше той, „и в хората,  и в животните, и дори в дърватата, тревата  и  камъните“. И  нещо  повече:  свободната воля  единствена е неподвластна на  времето, пространството и обстоятелствата. С  други  думи  за Артур  Шопенхауер волята  – абстрактна, всемогъща и стихийна  е това,  което  много  религии биха нарекли просто  с името  Бог.

Но   защо   се  сетих   за  стария   германец  и  неговите  двеста годишни  разсъждения върху вселената още преди да започна да пиша  предговор към  биографията нa един баскетболист? Може би,  защото   въпросният  баскетболист може   да  бъде  определен единствено като  гений,  а  имено   Шопенхауер е  автор  на  една от   най-прочутите   сентенции   свързани   с   човешкия   гений:

„Талантливият  човек“,   е  казал   великият  немски  мислител,  „е този,  който  може  да уцели  мишена, която  никой  друг не може да  уцели.   Но   геният?   Геният   е  този,   който   може   да  уцели мишена, която  никой  друг не може  дори  да види“.

Колко  пъти?!  Колко  пъти сме гледали  в зашеметен захлас как великият Майкъл Джефри Джордан поразява мишени, за чието съществуване ние  простосмъртните дори  не  сме  подозирали?! Още  в началото на епичната си кариера Майкъл правеше неща по бляскавите паркети на Националната Баскетболна Асоциация, които   не  можехме  да  проумеем.  Лари,   Меджик,  Джулиъс  и Карийм бяха  превърнали Лигата  в  глобално спортно  явление, но Джордан…Джордан я прати  толкова далече  в стратосферата, че  светът  започна да  я  нарича   Лига  на  извънземните, а  него самият  – Въздушният. Да – Майк  действително често създаваше впечатлението  за  безочлива  гавра   със  земното  притегляне и рутинно   му  се  налагаше  да  отговаря  на  въпроса  дали  може да  лети.   Да   наблюдаваш  движенията  му  между   двата   коша бе  несравнимо  естетическо преживяване.  Понякога  влизаше към  коша  с топка  в ръка,  сгъвайки се  много,  много  ниско  до пода,  като  някаква екзотична, кръвожадна котка   пристигнала директно  от   екваториалните  савани   на  Африка.   Но   всички знаехме че колкото по-голямо е сгъването, толкова по свирепо ще бъде разгъването. И действително, когато  отскочеше, въздушният Майкъл попадаше в някакво друго,  негово  си,  все още  неизследвано пространство. Всичко   ставаше много  рязко и бързо…поне в първата секунда.  Джордан изригваше директно нагоре  от къркорещият кратер  на противниковата защита,  след което   сякаш   увисваше   като   ленив   дирижабъл  във   въздуха, изчакваше всички   останали играчи   да  се  върнат   на  земята и блъсваше топката в коша  с животинска сила. През втората половина на  80-те  Майк,  играеше в  неефикасната система на Дъг Колинс  и отборът  му не бе в състояние да преодолее безкомпромисната и дисциплинирана гвардия  на  Детройт Пистънс в плейофите. Но  залите  се пълнеха  до пръсване всеки път,  в  който  крака   му  стъпеше на  терена.   Всички   се  питаха: Какво  ли  ще  направи  днес?   Какво  ли  ще  е  следващото  му чудо?  Каква ли невидима мишена ще  ни покаже този  път?

Всеки  има  своя  любим  Джорданов момент. Моят  е от 91-ва година:

Живеех в Лос Анджелис и така се случи, че гледах третия  мач от  финалите между  Булс  и Лейкърс в местен  бар.  Естествено, заведението  бе   пълно    догоре   с   фенове    на   Лос   Анджелис, които  се надяваха отборът  им  да се добере  до ценна  победа  в Чикаго. В  даден  момент Клиф  Левингстон получи  топката от Джордан и  с един  дрибъл  към  коша  събра  трима  защитници. За  да се  освободи  от  тройното покритие, Клиф  съобразително намери Майк  с остро  подаване. Пасът  завари  Джордан около фаллинията фронтално срещу коша.  Майк  нахлу в полето  за три секунди  с  един  единствен категоричен  дрибъл  с  лявата   ръка, след  което  излетя  като  ракета  в посока  към  незабравимото.

В  този  момент гениалният играч  не  играеше баскетбол, не скачаше…дори не  летеше…той се  носеше   плавно   и  спокойно към   място,   което   бе   отредено  само   и  единствено  за   него. Някъде по пътя  към  обръча,  Майк  премести топката в дясната си  ръка   и  я  вдигна   високо,   високо   над  коша   и  над  главата си  – като  някаква огнено-червена факла  попаднала в  дланите на  внушителна, баскетболна статуя  на  свободата. Залата затаи дъха си в очакване на кошосъсипваща забивка. Но  не! Това  бе твърде  тривиално за гения! Той бе решил  нещо  друго. Бе  видял поредната невидима мишена.  Създаде   се  странно усещане   за забавен   кадър   в  реално   време.  Никога  няма   да  го  забравя точно  този  момент. Ето  го: негово  въздухоплаващо височество Майкъл Джордан – не толкова човек,  колкото сноп ослепителна свободна  воля…носещ   се   над   игрището  могъщ,  стихиен   и отвъд  времето, пространството и обстоятелствата. Толкова освежаващо арогантен и  пропит  с мистика. Поклонниците на баскетболната религия   го  наричат просто  с  името  Бог.  И  ето че, вместо  да забие,  великият играч  продължава невъзможният си  полет   към   коша,   мести   топката  още  веднъж   в  лявата   си ръка  и я изпраща към  коша  с кадифен, изтънчен фалц,  който ще  я  накара да  докосне   с въртелив флирт  таблото  и  да  мине директно през  мрежичката.

Залата в Чикаго, щеше  да експлоадира, но по-впечатляващо бе, че дори  барът  пълен  догоре  с фенове  на  Лейкърс гръмна в аплодисменти.

Гледал съм Майкъл Джордан в игра на живо  два пъти. Някои хора просто  имат  аура.  И двата  пъти  усетих, че гледам  не само него,  но  и  игрището, по  което  стъпваше със  страхопочитание – така  както  се гледа  развълнуваният хоризонт  от  зъберите на тихоокеанското крайбрежие.

„Искам да съм  като  Майк!“  гласеше популярната навремето реклама. В това,  разбира  се, има  много  маркетингова ирония, тъй  като  е повече  от ясно,  че никой  никога  няма  да бъде  като Майк.

Джордан бе далеч  повече  от гениален играч. Той се превърна в   глобална   икона,    в   могъщ   мотивационен   механизъм   за милиони, в  безпрецедентна икономическа  институция. Преди няколко месеца, Майк  стана  първият баскетболист милиардер и продължава да трупа  по  100 милиона долара  на  година  като собственик  на   отбор,   бизнесмен  и  рекламно  лице   на   цяла поредица продукти.  Марката на Найки „Еър  Джордан“ носеща името   на   52  годишната  легенда   продава  осем   пъти   повече кецове   отколкото  вторият   в  класацията  в  момента  Леброн Джеймс!

Сагата   на  една   от  най-изумителните  личности  на  нашето време  продължава. Човекът, който  никога  не  е имал  нужда  от помощ, за  да  скача  бе  достатъчно съобразителен да  използва спорта  като  трамплин и ето че дълги  години  след последния си кош  „Въздушният“ продължава да се носи  високо  във  въздуха. Истинска  привилегия  е,  че   сме   негови   съвременници  и  че сме  имали  късмета да се  наслаждаваме на  шедьоврите му,  но това  което  ще  ви изненада е най-големият му шедьовър – този който  все още  не познавате и който  се намира между  тези  две корици.

Гениите  са родени  с дарбата  си, нали? Те са орисани да успеят, да бъдат окичени с лаври и да бъдат боготверени. Просперитетът е  гарантиран  от  съдбата.   Щастието  е  неизбежно…Всъщност, почти  никога  не е така!

Животът на Джордан и неговият осеян  с препятствия и трагедии  път ще ви накарат да преосмислите много  от мненията си не само  за него,  но и за себе  си. Искам да съм  като  Майк! Но  на  каква   цена?   За  повечето  от  нас,  Майкъл е  неуязвим, стилизиран  свръхгерой  –  персонаж  от  баскетболния комикс наречен НБА и симетричното телевизионно лице с белозъба усмивка продаващо ни кецове,  дрехи и напитки от десетилетия насам.

Но някъде дълбоко  под тази внимателно шифлирана, медийна идентичност,  живее   истинският Джордан  –  не  въздушният, а земният….със своите  слабости   и  пороци,   с  тежкото минало,  с разочарованията, с  раните   от  предателствата, с  изневерите,  с болките,   с  уязвеното   самочувствие, с  личните  опустошителни загуби.

Струва ми се, че вие държите  в ръцете  си една особена книга. Няма да е нужно  да я дешифрирате – тя  не  е дело  на  немски философ  и просто  разказва трънливата история  на гения  такава каквато  е  –  без  демагогия,  задръжки  и  нравоучителност.  Но по  своему,  тя  също  е  притча   за  света  като  воля  и  представа. Някой  ден  и  тези  страници  ще  пожълтеят  и  надявам  се  ще бъдат  предавани внимателно  от  ръка  на  ръка  между  хора,  за които   Майкъл  Джордън е  само   древен  мит.  Но  дори  и  след двеста  години,  ако  четете  внимателно може  да научите  много неща.  Кой  знае – може  сред някои  от старите  страници даже  да откриете безценен подарък и да разберете как  точно  да уцелите мишена, която  никой  друг не може  дори  да види.

Свързани заглавия:

„Майкъл Джордан“ от Роланд Лейзънби (анотация и откъс)

Роланд Лейзънби: На два пъти спрях работата си по книгата „Майкъл Джордан“ от изтощение

Роланд Лейзънби: Майкъл Джордан направи чудо за времето си

„Майкъл Джордан“ тук

 

 

Прочетете още

Boualem_Sansal_(30864267088)

Отвлеченият писател Буалем Сансал: „Западът е хартиен тигър, стар и износен“

Състоянието му вече е критично 75-годишният алжирски автор изчезна в средата на ноември – при …