Лира Литературно-рекламна Агенция
Людмила ЕЛЕНКОВА, „Радио Хеликон“
Една уникална книга развъртя черпака спрямо Историята, ще запомним името на французина Франц-Оливие Жилбер заради смелия замах, сексапил и достоверност, с които яхва две актуални в момента вълни – гурме и политика. Романът му „Готвачката на Химлер” е истинско попадение за историци, домакини, кулинарни и литературни критици, както и търсачи на пиперливи цитати за фейсбук. Най-вече за читатели, достатъчно врели и кипели по отношение на пародийната литература, че да се зарадват на нещо съизмеримо със „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и избяга”.
Защо революцията изяжда децата си французите знаят най–добре. Но и как да надживеят времето, да погледнат отвисоко, да насочат острия си език или направо дулото на оръжие, притиснати от обстоятелствата, това също е техен патент. И ето я карикатурата на века – сто и пет годишна жилава бабичка с пискливо гласче и пет зъба, а главата й побира цял пантеон от хора мразени и обичани; от събития големи и незначителни. Казва се Роз, продължава да готви в собствения си ресторант в Марсилия и да мисли за секс. Заинтригувани четем нейния дневник.
Спокойно можем да го сравним с летопис на Европа, която пренарежда досущ като гигантска кухня всекидневието си напоследък, за да изхрани хиляди гърла от Близкия изток. Нашата готвачка не би се уплашила и от това, изпечена е в трудности, закалена е с културен песимизъм, който й помага като дете да преживее арменския геноцид в началото на миналия век. С глождещо чувство за мъст, присмехулство и своенравие върви по пътя на убийците от своята епоха – смяна на режима в Турция, Холокоста и окупацията на Франция през Втората световна война, културната революция на Мао в Китай, хипарската вълна в САЩ. Възползва се естествено от интернет.
Вместо съвест, навсякъде носи жив саламандър, кръстен Тео, на Тереза Авилска, заради спасителната му поява в момент, в който животът й виси на косъм. Без божествен знак за святост, просто зависимост. Сама Роз е любопитно създание, оцветено от психологията на хамелеона. Лекотата, с която прегръща всяка опасност, предполага нещо повече от защитна реакция. Оставя се в ръцете на турците, после на хитлеристите. Арменка е, но се омъжва за евреин. Тръгва от кухнята на бедни хора, за да достигне бързо висшите ешелони на Третия райх. Притежава едновременно романтична натура и опустошителна себичност. Готвенето й носи дипломатически качества, равностойни на блюдата. Дори когато се грижи за менюто на Химлер, го прави с чувство за морално изкупление. Тя е коректив, сянка и свидетел на слабостите му. Нищо чудно, че гуляе с Хитлер, спрямо хората и заведенията си тази жена има същия властен маниер. Ликвидира ги и възражда нови от пепелта предимно според геополитическата ситуация. Роз знае, че въздействието върху вкуса се превръща във влияние на мисълта, затова не се изненадваме да видим на масите в ресторанта й спорещи Симон дьо Бовоар и Сартр, да споделим страстта й по скандални за времето си икони като Пати Смит и Анжела Дейвис, да търпим ругатните й, сякаш минаваме школа на будистки учител.
Авторът Франц–Оливие Жилбер щедро отпуска време и памет на Роз, но я лишава от наследници. С трагичен символизъм затваря единствения й внук в клиника за душевноболни в Трир, родния град на Карл Маркс.
Иска ни се да вярваме, че тя е още жива, че нейната история е случил се урок, че някъде по света едно вътрешно неудовлетворение съществува във формата на жена, стигнала преклонна възраст. Че с характера си, заченат в непознато за нас езическо минало, громи империи, убива любовници, изплаква смъртта на децата си и продължава напред. Готвенето по начало е чисто слугуване. Сврени в кухните Пепеляшки, недочакали звездния си миг, има много. Но да се хвърлят презглава в огъня, умеят само тези, които няма какво да губят. Тогава създават от кулинарията изкуство.
Първо прочетете „Готвачката на Химлер”, политическо гурме за задоволените копнежи, един пълнокръвен триумф на оцеляването. А после? Не съдете!
