Ако сте ценители на добрата стара кримка, а вече сте изчели всичко от Агата Кристи на български, не тъжете.
Решение има и то идва от Канада.
Луиз Пени е новата некоронована кралица на съспенса и след двете й вече преведени книги на български, става ясно, че това не е случайна титла. „Убийствено студена“ е втората книга от поредицата за полицейския детектив Арман Гамаш.
Този чаровен консервативен 50-тина годишен мъж е пристрастяващ образ. Напомня малко (всъщност май доста) прословутия инспектор Барнаби от „Убийства в Мидсъмър“. Някак по английски точен и елегантен в поведението си, Гамаш разкрива убийства не толкова с последователен ум, а със сърце и емпатия. Започнах разказа си за „Убийствено студена“ именно с Гамаш неслучайно. Това е образът, който както във всеки добър криминален роман, оформя центъра на историята.
В случая обаче има още нещо. Цялата поредица на Луиз Пени е съсредоточена в малкото селце Трите бора – още един фокус на разказа, който има свойствата на герой – със собствен характер, особености, развитие. В „Убийствено студена“ се появяват героите от първата книга на Пени – „Убийството на художника“ – семейството художници, опърничавата стара поетеса, изключително несимпатичната стажантка в полицията и всички пъстри обитатели на Трите бора. Изисква се огромно майсторство, за да създадеш съспенс в рамките на едно и също място, с едни и същи герои, с един и същ мизансцен и при това да създадеш на читателя усещане, че това е безкрайно ново и интересно. Позволяваш му да опознае хората като добър съсед и изведнъж му разкриваш тъмните им страни, невидимите страсти, изпращаш го в дълбините им, за да ги опознае още по-добре. Всичко това в съчетание с виртуозна криминална интрига.
В новата книга на Луиз Пени има всичко – страдащо дете, жестока майка, огромно добросърдечие, лукавост и откритост, дяволска злина и ангелска доброта. Всичко е омесено в коледна пъстрота, изключително освежаваща в лятната жега.
„Убийствено студена“ тук