Библиотечното дело в България е в окаяно състояние, сочи социологическото проучване „Читателски практики в България“.
Един от изводите е: „Много сериозни са проблемите в областта на библиотечното дело. Поради отсъствието на политика в България са закрити над 4000 библиотеки и информационни центрове от съществуващи през 1989 г. около 9800. Липсва национална статистика, която да отчита общия брой на библиотеките“.
Като цяло библиотеките разчитат на финансиране отвън. Библиотечна реформа обаче не засяга всички библиотеки в страната.
„Реформа, на която държавата и нейните културни политики остават по-скоро пасивен зрител. Има стагнация в определени провинциални библиотеки, драстичната изостаналост на българските библиотеки е започнало още през 70-те години. Това се изразява в остаряване на книжния фонд и липса на средства за закупуване на нови книги“, отчитат социолозите.
Въпреки това се забелязват признаци на завръщане на читателите. За разлика от 2009 г., когато се отчита, че едва 14% от населението ползва местни библиотеки, през 2014 г. близо 22% от запитаните посочват, че посещават читалищна или друга такава. Тревожен е ниският дял на четящи в училищни и университетски библиотеки – едва 3%.
Силен мотивиращ фактор за по-често посещаване на библиотеки остава снабдяването с нови книги. Привлекателни за клиентите са и по-лесният достъп до книгите, наличие на повече информационни издания и обновяване на читалните. Използването на интернет в библиотеките остава по-важен за малките населени места.