Десислава ВЕЛИНОВА
„Любовта към родината може и да не е лишена от сантимент, ала без съмнение е спонтанна и автентична.“
В „Белгийският лабиринт“, издание на „Жанет 45“, с много чувство – силно, на любов и омраза, които в своя конфликт създават едно извисено усещане за родно, Херт ван Истендал разказва историята на своята Белгия. Започва от 1585 г. и сладкодумно и разбираемо описва историческите събития, повлияли на неговата страна, създали я такава, каквато е днес.
В началото Херт ван Истендал пише изчерпателен, но не прекалено дълъг преглед на историческата съдба на Белгия. В последствие разказът става все по-личен и емоционален, но това не го прави пристрастен, силните чувства не замъгляват преценката. Дори напротив – емоцията се вплита с фактите по забележителен начин, допълват се, за да направят картината максимално детайлна. И всичко това е поднесено не със сухи факти, които да отегчат и най-верния историк – авторът търси отговори, които накрая действително намира. Тълкуването на събитията, търсенето на подбудите, на истинските причини не само за войните, за съпротивата или колаборационизма на фламандци и валонци, правят „Белгийският лабиринт“ ценно притежание.
Коридорите на „Белгийският лабиринт“ са се оформили не само поради исторически обрати. В дялането му имат участие и други фактори, като религията, политиката. Авторът говори още за Брюксел, за Валония, че дори и за дядо си. Текстът е нехудожествен, но се чете леко като роман и е чудесно попълнение както за хора, работили или живели в Белгия, така и за такива като мен, които са прекарали там ден или два в хапване на шоколади. При всички случаи ще разберете Белгия по-добре след този текст – а може би дори цяла Европа. Накрая Херт ван Истендал завършва с изречение, което звучи колкото като прогноза, толкова и като заплаха – „Европа ще е белгийска – или няма да я бъде“.
„Белгийският лабиринт“ тук