Лира Литературно-рекламна Агенция
Преди 107 години на 25 юли в Русчук (Русе) се ражда бъдещият носител на Нобелова награда за литература Елиас Канети – австрийски белетрист, есеист и драматург.Майчиният език на Канети е ладино или шпаньолски – езикът на сефаридските евреи.
„Родителите му също са русенци, а техните предци са дошли на Балканския полуостров, след като през 1492 г. Фердинанд Арагонски прогонва евреите от Испания. Първите шест години от живота си Канети прекарва в родния град. В следосвобожденския Русчук владее вавилонско смешение на езици, народности, човешки типове и съдби. Бъдещият писател израства в свят, където освен български звучат турски, шпаньолски, гръцки, румънски, руски, албански, арменски, цигански. Канети си припомня: „Като дете нямах поглед върху това многообразие, но непрекъснато трябваше да чувствам неговото въздействие.“ Български език момчето научава от малките прислужнички, с които играе в бащината къща; от тях то чува и първите истории за хора и животни, запечатали се дълбоко в съзнанието му. Малкият Канети навлиза в тайнствения и прекрасен свят на българските народни приказки, които му разказват тези селски момичета – те подхранват въображението му с легенди за вампири и страшни върколаци. А пък от майка си слуша описания на коне и вълци, препускащи по леда на замръзналия Дунав. Още тогава у Елиас Канети се пробужда траен интерес към словото и неговите изразни възможности. Любопитството му към загадката на думите се засилва и от това, че родителите му, когато трябва да си кажат нещо скрито, говорят помежду си на немски – това е езикът на тяхната младост, а и двамата са получили образованието си във Виена, и двамата са мечтали за артистична кариера върху сцената на прочутия Бургтеатър” пише Венцеслав Константинов в статията си „Зрелостта като младост.
През 1911 г. семейството на Канети се преселва в Манчестър, Англия, където на следващата година умира баща му. През 1913 г. майката на Елиас го отвежда заедно с двамата му братя във Виена. Ученическите си години момчето прекарва в Австрия, Швейцария и Германия.
През 1924 г. Канети става студент по химия във Виенския университет и в 1929 г. завършва с докторат. През двадесетте години негов литературен и философски образец е критикът Карл Краус, но по-късно Канети открито се обявява срещу творчеството му. Влияние над него упражняват също Франц Кафка, Георг Бюхнер и психоаналитичната школа на Зигмунд Фройд.
Философската позиция на Канети е противоположна на тази на Фройд. Той не приема съществуването у човека на нагон към смъртта, т. нар. танатос: „Не само смятам формулирането на нагона към смъртта за погрешно, но и не вярвам той да съществува“.
Така основни теми в творчеството на Канети стават смъртта и агресията. Тези идеи той въплъщава в пиесите си „Сватба“ (1932) и „Комедия на суетата“ (1934). В 1935 г. писателят публикува създадения още през 1931 г. единствен свой роман „Заслепението“, който остава незабелязан от критиката и е преоткрит едва в годините след Втората световна война.
През 1934 г. Канети се жени за писателката Веза Калдерон. След присъединяването на Австрия към нацистка Германия през 1938 г. и започналите гонения на евреите Канети е принуден да се пресели в Англия, където започва да осмисля човешкото съществуване, проблемите на властта, масовите движения, смъртта, безумието и започва да работи над философския си труд „Маси и власт“, негов opus magnum, който завършва едва през 1960 г. От 70-те години на XX век до края на живота си Канети живее в Швейцария.
Значими негови произведения от този период са записките му „Провинцията на човека“ (1973), характерологичните му етюди по образец на Теофраст „Подслушвачът“ (1974), сборника „Съвестта на думите“ (1975), автобиографичните книги „Спасеният език“ (1977), „Факел в ухото“ (1980) и „Игра с очи“ (1985) и записките „Тайното сърце на часовника“ (1987).
През 1981 г. Елиас Канети получава Нобеловата награда за ранните си спомени „Спасеният език“. Прочути са думите му: „Всичко, което преживях по-късно, вече ми се бе случило в Русчук“. На церемонията в Стокхолм той произнася: „Днес, след събитията в Хирошима, всеки знае какво представлява войната и тъкмо фактът, че всеки знае това, е нашата единствена надежда“.
В чест на писателя родният му град Русе учредява през 2005 г. националната литературна награда „Елиас Канети“.
Сградата, в която е живяло семейство Канети преди изселването си от Русе, е запазена. Днес търговската сграда на фамилията се използва от дружество „Канети“ под името „Дом Канети“.
Фото: uphillwriting.org
Книги от Елиас Канети тук
