Начало / Автори / Да си спомним за Димитър Димов

Да си спомним за Димитър Димов

На днешния ден, 25 юни, е роден Димитър Димов – писател и драматург, ветеринарен лекар, професор по анатомия на гръбначните животни.

Детството му минава в бащината му къща в Дупница, но е роден в Ловеч. Баща му загива в края на Междусъюзническата война. Според близките на Димитър Димов силното му влечение към уединение се е зародило още в ранното му детство. След смъртта баща му – Веса Харизанова (майка му), трепери над Димитър, като дори не го пуска да играе на улицата или го придружава, когато излиза при връстниците си. Димов е тихо и затворено дете с богато въображение. Определян е като „чудак“ от съучениците му и храни нескрит интерес към книгите, физиката и химията. Наред с това той проявява и художествени дарби – често рисува карикатури на учителите си. Тази интровертност се запазва като забележима черта на характера му през целия му живот.

През 1918 г. майка му се омъжва за Руси Генев — също офицер. Докато живее в София, Димов завършва гимназиалното си образование в Първа мъжка гимназия (1928). Пастрокът му завършва право и започва работа като тютюнев експерт — доходоносна професия, споделеният опит от която дава на младия писател познавателната основа за написването на най-известната му творба –„Тютюн”.

През 1928 г.  Димов постъпва във Ветеринарномедицинския факултет на Софийския университет. През това време е силно ангажиран и когато завършва през 1934 г., като доктор по ветеринарна медицина, той вече е започнал работата си по роман. Междувременно постъпва на работа в Софийския централен бактериологичен институт, по-късно е командирован като микробиолог в Областната ветеринарно-бактериологична станция в Бургас.

От 1942 г. сътрудничи с разкази, пътеписи, откъси от романи и драми във вестниците „Литературен глас“, „Литературен фронт“, „Мир“, „Народна култура’“, „Отечествен фронт“, на списанията „Септември“, „Театър“. Творбите му го представят предимно като майстор на психологическия и социалния роман.

Димов е писател с подчертано демократични позиции, той утвърждава в българската литература модерен художествен стил, който се отличава с психологическо проникновение, интелектуална задълбоченост, остра конфликтност и тънък усет към богатството на езика. Черпи идеи от Зигмунд Фройд, Фридрих Ницше, Анри Бергсон и от творчеството на Октав Мирбо.

Емблематичният му роман “Тютюн” е ярък пример за груба партийна намеса в творческия процес на автора. Писателят е принуден да преработи книгата си да може да отговаря на политическата линия на управляващата партия.

Димитър Димов умира на 1 април 1966 г. в Букурещ.

„Ако Димитър Димов имаше възможност да живее в друго време и да има свободата да развива безпрепятствено своя  талант, творчеството му щеше да има друг облик. Книгите му са белег на новаторски търсения и наистина открояващи се творби на своето време, но и днес те звучат съвременно”, заяви преди време съпругата му Лиляна Димова.

Книгите на Димитър Димов тук
Книги за Димитър Димов тук

Прочетете още

pet

Пет любими книги празнуват столетие

Романи, които откриваме или препрочитаме и днес Родени са през 1925-а – и точно това …

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...