Лира Литературно-рекламна Агенция
Днес, 26 декември, се навършват 124 години от рождението на американския писател и художник Хенри Милър. У нас той е популярен с излязлата наскоро отново трилогия „Разпятие в розово: Sexus. Plexus. Nexus“, както и с поредицата „Обелиск“, включваща „Тропика на Рака“, „Тропика на Козирога“ и „Черна пролет“.
Родителите му са потомци на немски емигранти. Като дете живее в Бруклин, завършва гимназия, записва Сити Колидж, но само за 2 месеца. Работи на различни места и с различни професии – като библиотекар, шофьор на такси и др. През 1917 г. среща първата си съпруга. Вторият му брак е с жена, която го поддържа в творческата му кариера. Тя спестява пари, които му позволяват да пътува из Европа. От 1930 до 1931 г. живее в Париж като европейски редактор на списание „Феникс“. Именно там издава „Тропика на рака“, благодарение на който става известен. През 1939 г. отива в Гърция, но поради наближаващата война се завръща в Щатите. Установява се в Калифорния – в Биг Сур. Там става водещ деец в артистична колония и се жени още 2 пъти.
Предлагаме Ви някои цитати на Хенри Милър, събрани от Уикицитат и goodreads.com:
“Истинският лидер няма нужда да води – достатъчно му е да посочва пътя.”
“Най-голямата лъжа е да обещаеш да обичаш един човек цял живот.”
“Протоплазмата на мечтата е съставена от болката на раздялата. Мечтата продължава да живее, след като тялото бъде погребано. Ние вървим по улицата с хиляди крака и очи, с космати антени, улавящи най-леката следа и най-избледнелия спомен за миналото. В нашето безцелно движение насам-натам понякога спираме и, подобно на издължени лепкави растения, поглъщаме цели живите късове от миналото. Разтваряме се, податливи, меки и гъвкави, за да засмучем лакомо нощта и океаните кръв, удавили съня на нашата младост. Пием и пием с неутолима жажда. Никога повече не сме цялостни, живеем само на фрагменти и всичките ни части са разделени от прозрачно тънка мембрана…”
“Ракът на времето ни разяжда. Нашите герои отдавна са извършили самоубийство или понастоящем се самоубиват. Значи не Времето, а Безвремието е героят. Трябва да тръгнем всички в крак, сплотено към затвора на смъртта. Спасение няма. Времето няма да се промени.”
“Нямам пари, нямам средства за прехрана, нямам надежди. Аз съм най-щастливият човек на земята. Преди година, преди шест месеца, смятах, че съм творец. Сега въобще не мисля за това. Аз действително съм творец. Вече нямам нищо общо с литературата. Не останаха книги за писане, слава Богу. А тази? Това не е литературно произведение, а клевета, злословие, сквернодумство. Не е книга в нормалния смисъл на думата. Не, това е едно непресекващо оскърбление, храчка в лицето на Изкуството, ритник в задника на Бог, Човек, Съдба, Време, Любов, Красота… каквото си изберете.”
“Хаосът е партитурата, върху която е написана действителността.”
“Думите са самота. Снощи оставих за теб две думи на масата – ти ги покри с лактите си.”
“Единственото нещо, от което не можем никога да имаме достатъчно, е любовта. И единственото нещо, от което не можем да дадем достатъчно, е любовта.“
„Недокосната книга на лавицата е пропиляна амуниция.“
„Много хора казват, че сексът е неприличен. Но единственото истински неприлично нещо е войната.“
Книги от Хенри Милър тук
