Честит Ден на народните будители!

Във време, когато паметта ни е затлачена със спама на имената на сегашните ни приспиватели, нека си припомним кои будеха българското съзнание в най-мрачните години на историята ни. Сред най-тачените от тях са Свети Иван Рилски, Константин Костенечки, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Петър Парчевич, Петър Богдан, Паисий Хилендарски, Матей Граматик, поп Пейо, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Иван Селимински, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Априлов, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Петко Р. Славейков, Никола Бацаров, Иван Вазов, Стоян Михайловски, Григор Пърличев, Александър Екзарх, Никола Бобев, Стефан Антонов, Иван Богоров, Нешо Бончев, Найден Геров, Йоаким Груев, Христо Г. Данов… и много други.

Поклон пред светлото им дело!

И още нещо. Всички ние, които обичаме книгите, четенето, когато приучаваме на тях своите деца и внуци, продължаваме - макар и в миниатюр - благородната мисия на тези велики българи. Тъй че нека не се свеним да приемем този ден и като свой.

Иван Вазов

ЛИНЕЕ НАШТО ПОКОЛЕНЬЕ...

Линее нашто поколенье

навред застой, убийствен мраз;

ни топъл луч, ни вдъхновенье

не пада върху нас.

Къде вървим, не мислим твърде,

посока няма в наший път,

спокойно бият тесни гърди,

кога от злоба не кипът.

Стресни се, племе закъсняло!

Живейш ли, мреш ли, ти не знайш!

След теб потомство иде цяло -

какво ще да му завещайш?

Ил твоят път се веч изравни?

Ил нямаш други ти съдби?

Ил нямаш ти задачи славни

и цяло бъдеще с борби?

Недей оставя, мили боже,

без лампа твоя свет олтар,

без химна твоето подножье,

без вяра живата си твар!

Недей оставя без звездица

моряка, в нощний мрак остал,

без утро мъничката птица,

народите - без идеал.

Януари 1883