Иван ГОЛЕВ Преди месец ни умря котето. Казвам коте, защото макар и над двайсетгодишно, то беше дребно, същински котешки бонсай. Дори счупената му сиамска опашка, спомен от расовите му предци, не го правеше да изглежда по-високо или поне малко по-дълго. Името му бе Уети. Беше се появило като плод на …
Прочетете още »