Феноменология на цветовете (за „Смяна на огледалата” на Аксиния Михайлова)

Нели ЛИШКОВСКА

Моята постановка на мисълта винаги ме отвежда към някакви на пръв поглед странични тези и идеи, нямащи нищо общо с конкретната тема, върху която съм се съсредоточила, а оттам – правеща странни семантични връзки и изводи. Транс-състояния, които в крайна сметка посочват нови части на Цялото, замаскирани страни под тонове остарели стигми, неизявени измерения. Същности, които до този момент са били неразпознаваеми като такива.На мен винаги ми е било тясно и твърде задушно в рамките на ограничената традиционна литературоведска мисъл.

Сега отново се случи същото.Четейки стиховете от „Смяна на огледалата” засилената ми асоциативна способност често-често ме теглеше другаде. Този път – към неврофизиологията.

Налага се да поясня.Затова ще започна по-отдалече.

Дихромати са същества(напр. кучета и котки), които на ретината на очите си имат само два типа конусчета – светочувствителни клетки, отговарящи за възприемането на цветовете.За хората е свойствен трихроматизма, т.е. човеците имат три различни типа конусчета, които могат да съдържат в себе си един от три вида светопоглъщащ белтък – опсин.В резултат едни клетки стават чувствителни към светлината във виолетова-синята част на спектъра, други – към зелено-жълтата, трети – към жълто-червената.

Конусчетата от всеки тип са способни да различават около сто оттенъка в своя диапазон и така в съвкупност човешкото око различава 100 на трета степен, т.е. милион цветови комбинации.

Направих си труда да извадя на един лист (без претенции за изчерпателност) „поетичните цветове” в „Смяна на огледалата”.Получи се следният списък:

бялото стълбище

бяла пелена

червеният ширит

черна пеперуда

зелени нарове

рижава опашка

зелената царевична нива

керемидено море

черната сол

бялата пеперуда

бели гъски

синкави пламъчета

бели тикви

белопръстицата

При някои птици и насекоми, имащи на ретината конусче с опсин от четвърти тип, се наблюдава чувствителност към излъчването в ултравиолетовия диапазон.За човека това е недостъпно.Светлината в ултравиолетовия диапазон се блокира от лещата и роговицата и само хора, страдащи от сериозно разстройство в оптичната система на окото – афакия, са способни да възприемат лъчите, намиращи се в ултравиолетовата част на спектъра.

Наши бяха седемте цвята на планината

и двете посоки на онова,

което не се побира в очите,

защото е по-голямо от думите…

„Сбогуване с наречията”

Реален тетрахроматизъм при хората все пак се среща.През 1948 г. холандския учен Де Врийс изследва случай на далтонизъм. Пациентът имал конусчета на два нормални типа, а третият тип бил подложен на мутация, в резултат на което далтонистът лошо различавал зеления и червения цвят. Де Врийс изследвал и двете дъщери на този пациент.Те прекрасно различавали зелено и червено, но в теста, където трябвало да съвместят двата цвята и да получат нормално зелено, незнайно защо се стремили да добавят повече червено.

Оказало се, че в ретината на дъщерите присъствали нормални конусчета от всички три типа… плюс още един четвърти, мутиращ тип.

Де Врийс стигнал до извода, че дъщерите на далтониста не харесвали обичайната композиция от червено и зелено не защото не виждали, а именно защото виждали ПОВЕЧЕ от другите.Човек с тетрахроматизъм е способен да различава вече не милион, а до сто милиона оттенъка в цветовия диапазон.

Следващият списък, който съставих за себе си по „Смяна на огледалата”, тъй като вече бях обзета от изследователска страст (по-точно вече ме гонеше „цветова обсесия”) – беше от словосъчетания и фрази, които насочват към възприемане на действителността в един по-обширен багрови спектър.На нивото на емпирични и/или сенсуалитични връзки.

мастилена перушина

поле с макове

крехката си радост

ръждиви обръчи

огненият му гребен

млечни гюмове

априлски снежинки

обелена царевица

низи с тютюн

снега на чаршафите

кървава драскотина

мътни въртопи

болезнено бели

тъмната вода

тъмно слънце

тъжно дърво

Но нещо сякаш пак ми убягваше. Отново се върнах към неврофизиологията.

За опитите на Де Врийс си спомнят през 80-те години на ХХ век в Кеймбриджкия университет.Неврофизиолозите Джон Молън и Габриела Джордан започнали да търсят жени с тетрахроматизъм сред роднините на мъже далтонисти. През 2007г. Джордан, вече работейки в университета в Нюкасъл, успяла да потвърди наличието на реален тетрахроматизъм при доброволка, която (поради спазване на медицинската тайна) била регистрирана с кода сDа29.

В опит с три цветни петна, оттенъкът на едното от които незначително се различавал от цвета на другите две и нормалното човешко око не би забелязало разликата – жената безпогрешно посочила „чуждото”.

Съществува предположение, че в различните Х-хромозоми на женската двойка ХХ може да се съхраняват гени, отговарящи за един тип опсин, но кодиращи го малко по-различно,откъдето възниква четвъртият тип конусчета.Това обяснява защо тетрахроматизмът следва да се търси само при жени – при мъжете Х-хромозомата е само една.

В Третия списък, който направих, събрах именно онези нюанси на мисълта и поетически комбинации, които не могат да бъдат забелязани с „просто читателско око”.

сияйна жена

небе във витрината

по-чиста от водата във фонтана

прозрачния въздух

утрешните зими, чийто цвят Аксиния Михайлова безпогрешно разпознава

очите след любов, които са с цвят на изоставени градини

смисълът на прозрачните неща

друга спирка на мрака

снегът в средата на май

високи стъклени сгради

закъсняла сянка

помътнели витражи

сребърните нишки на светлината

и т.н.

Човешкото битие в неговото многообразие.Оттенъците на човешките състояния, които се движат в емоционалния диапазон от кротост до безумие.Всяко действие, мисъл, дума при Аксиния Михайлова носи свой поетически цвят.Диапазонът обхваща периметърът от най-дълбокото чувство до най-високите точки на мисълта.

…преливащо от брашно сито – градината

протяга боязливо лапа в бялото…

„Първи сняг”

И в „Обратният път”:

…така и не успях

да помиря времето със солта…

Човек със силен поетически тетрахроматизъм улавя всеки възможен нюанс.Възприятията са обагрени в милиони цветови варианти.Дори жаждата в тази поезия има свой цвят.Цветът на смъртника.

…Всеки носи своите мъртви

и всички до един са жадни…

„Конят”

Тази колоритна гама е всепроникваща.Тя оцветява и външния, и вътрешния свят.Изтича от вън навътре и от вътре навън.

Посърнала поляна има в мен

и агне като бяла луна в средата…

Не зная дали в рода на Аксиния Михайлова има мъже, страдащи от далтонизъм.Не зная също дали тя е от малцината жени с подобен физиологичен феномен – тетрахроматизъм.Но не е и толкова важно.

Факт е обаче, че нейната поезия е в състояние да различава около сто милиона оттенъка на човешката природа.От позицията на редови читател мога да добавя само, че за мен това е напълно достатъчно.

„Смяна на огледалата” тук