Начало / Читатели / „Човекът, който разсмя смъртта“ от Норман Казънс (ревю)

„Човекът, който разсмя смъртта“ от Норман Казънс (ревю)

Златина ПЕТКОВА

Замисляли ли сте се какво ще направите, ако изведнъж  ви кажат, че страдате от нелечима болест и ви остават няколко месеца, при повечко късмет, няколко години, които обаче ще прекарате в леглото- напълно обездвижени?  Не съм правила социологическо допитване и затова няма да спекулирам  с твърдения за обичайната или нормалната човешка реакция. Ще отговоря за себе си, защото смятам, че така е най-честно. Аз щях да се побъркам – да крещя, да плача, да удрям стени, да отида на църква, да планирам самоубийство. Не гарантирам за последователността на изброените действия, но горе-долу така си го представям. Накрая просто щях да се откажа от всичко – да ставам от леглото, дори още да можех, да се храня, да се срещам с хора, да чета книги, да се усмихвам. Всеки път щом затворех очи, щях да си представям часовник, чиито стрелки вървят на обратно и отмерват оставащото ми време.

Норман Казънс решава да постъпи напълно различно. Страшната диагноза  Калогенеза – болест на съединителната тъкан и по-конкретно „Болест на Бехтерев“, което означава , че се разрушава съединителната тъкан в гръбнака, не го кара да се предаде. Калогенът в тялото му може застрашително да намалява, но за сметка на това този, държащ здраво конструкцията от вяра, воля и желание да се излекува е в изобилие.  Той напуска болницата, защото обстановката там му действа потискащо и с помощта на личния си лекар, който е и негов приятел,  си съставя алтернативен метод за лечение. Комбинацията от плашещо големи дози витамин С (25 грама на денонощие) и смях се оказва печеливша. Важно е да се отбележи, че авторът не дава универсален отговор за справяне с подобни заболявания, нито приканва към сляпо подражателство. Напротив, той години наред не желае да напише книгата си от страх да не се използва като пропаганда, отричаща традиционната медицина  и безотговорно приканваща към самолечение.

Впечатляващо е и, че в текста отсъства какъвто и да е патос, присъщ на повечето мотивационни четива. Норман Казънс разглежда изключително обективно и научно  темата за болестта и всичко, свързано с нея. Спира се детайлно на феномена „плацебо“(от латински терминът означава „аз ще“ ).  С множество примери показва колко важна роля играе то и дори допуска, че собственото му излекуване, може да се дължи на самовнушение, което прави разказа още по-вълнуващ, припомняйки ни   силата  на ума ни. Любопитни са и разсъжденията относно болката и отказа ни да я приемем. В съвременното общество тя се разбира като враг, който трябва да бъде унищожен по най-бързия начин. Истината е, че болката е  алармата, която ни сигнализира, че нещо в организма ни не е както трябва. Болните от проказа не разполагат с такава и това е причината да губят части от тялото си без да усетят нищо. Хубаво е да си го припомняме всеки път, когато посягаме към обезболяващо при най-малкия дискомфорт. Писателят говори и за  злоупотребата с аспирин, чието приемане се смята за напълно безобидно, а същност може да доведе до кръвоизливи и пречи на съсирването на кръвта.

Ако искате,  приемете или пък отхвърлете всички или  част от тези разсъждения. Отървете  се от  наличния аспирин  или пък  се ядосайте и изтичайте до аптеката за още  2-3 опаковки. Започнете да пиете редовно бавно усвояващо се витамин С или си кажете, че е „бошлаф работа“. Това, което аз ви съветвам, е да му повярвате за смеха. Свалете си всички серии на „Ало, ало“, „Приятели“  и „Женени с деца“. Купете си няколко книги на Джералд  Даръл, Удхаус  или  Оскар Уайлд и се отдайте на поне час дневно безумно хилене. Проблемите ни понякога изглеждат сериозни, защото ние ги приемаме твърде на сериозно. Сигурният начин да се справим и с най-страшните от тях е като ги разсмеем, на това ни учи „Човекът, който разсмя смъртта.“

“Човекът, който разсмя смъртта“ тук

Прочетете още

Ил. 1. Смирненски

Наздраве за Смирненски, на по чашка абсент!

Кристина Цонева На днешния ден (17.09.1898 г.) преди 120 години е роден един весел бродяга, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *