Начало / Любопитно / „Цитати от любими книги“ от Христина Мираз (анотация и откъс)

„Цитати от любими книги“ от Христина Мираз (анотация и откъс)

АНОТАЦИЯ

Издание, каквото не е излизало в България досега. По повод 23 април – Световен ден на книгата и авторското право, издателство „Апостроф“ публикува нещо повече от книга – сборник от златни мъдрости, които всеки човек трябва да прочете.
150 книги в една… това представлява този уникален том. Една своеобразна малка библиотека, задължителна за всеки колекционер и ценител на литературата.
Най-обичаните автори, най-четените заглавия, бестселърите през последното десетилетие. Най-продаваните книги и любими цитати на читателите, поместени в едно книжно тяло.
Изящен подарък за всеки, който обича не само да чете, но и да пише…
В книгата можете да допълните своите любими цитати, както и да намерите изключителни илюстрации от талантлива 9-годишна художничка и професионален дизайнер.

ОТКЪС

За книгите в книгите

„Често ми е правило впечатление колко малко се интересуват младите дами от сериозни книги, които са написани за тяхно добро. Това, признавам си, ме удивява, защото със сигурност за тях няма нищо по-полезно от добрите съвети.“

Джейн Остин, „Гордост и предразсъдъци“

„Има ли наистина по-хубаво от това да седиш вечер край огнището с някоя книга, когато вън вятрът блъска в прозорците, когато лампата свети?“

Гюстав Флобер, „Мадам Бовари“

„Точно в този момент от живота си тя се влюби в книгите, които сякаш бяха единствената врата, водеща навън от клетката.“

Майкъл Ондатджи, „Английският пациент“

„Какво ще кажете за следния специалитет Книгосъздание: парче сладкиш, изпечен във формата на книга, пълен с компот от ябълки и шпикован с бадеми и шам фъстък?“

Валтер Мьорс, „Градът на сънуващите книги“

„Естествено, човек трябва да внимава какво чете. Например романите са определено хранителни. Аз лично в момента съм на строга лирична диета: по три стихотворения на ден, нищо друго.“

Валтер Мьорс, „Градът на сънуващите книги“

„Една книга спаси живота ми. Знам, звучи нереално. На мнозина – може би налудничаво, някак мелодраматично. Но е самата истина.“

Никола Баро, „Една женска усмивка“

„Аз живеех в книгите повече, отколкото съм живял където и другаде.“

Нийл Гейман, „Океанът в края на пътя“

„Времето е река. И книгите са кораби. Много томове потеглят по течението, само за да се разбият и изгубят без следа в пясъците й. единици издържат изпитанието на времето и оцеляват, за да осветят идните векове.“

Дан Браун, „Изгубеният символ“

„Когато четях за тези смели мъже, готови да рискуват всичко заради възможността за откритие, забравях, че съм сама с плесенясала книга в ръце, неопитно момиче, никога невиждало море. Забравях коя съм и в кое време живея и се превръщах в мъж, изкован от сол и изхвърлени на брега парчета дърво, обливан от пяната на вълните и свикнал с примамния зов на сирените, а на всякъде около мен се разстиляше безкрайна синева.

Такива книги ми доказваха, че у нас има кураж, който не осъзнаваме, преди да ни подложат на изпитание; думите им събуждаха у мен пламенност, за която не бях подозирала, че притежавам.“

Кристофър Гортнър, „Обетът на кралицата“

„Всяка книга е пътуване, карта, отразяваща сложните криволици на човешкия ум и душа.“

Елиф Шафак, „Черно мляко“

„Още от деня, когато се научих да чета и да пиша, книгите бяха най-добрият ми приятел. Бяха ме спасявали.“

Елиф Шафак, „Черно мляко“

„Джордж обожаваше хартиените книги със същата ненаситновст, с която други хора обичат коне, вино или прогресив рок. Така и никога не успя да приеме електронните книги, защото смяташе, че при тях самата книга е сведена до компютърен файл, а компютърните файлове бяха заменяеми, някак еднократни неща, които човек никога не може да притежава истински. Той например не пазеше нито един имейл отпреди десет години, но в библиотеката му все така стояха всички книги, които беше купувал тогава.“

Патрик Нес, „Жената жерав“

„Нима съществуваше на света по-съвършена вещ от книгата? Различните типове хартия, гладка или груба под дланите. Ръбчето на страницата, притиснато във възглавничката на пръста при прелистването на нова глава,. Начинът, по който марката, избрана за самия теб за отбелязване на страницата, до която си стигнал – артистична, скромна, просто откъснато листче или обвивка от бомбон, – се придвижва напред по обема на книгата, отбелязвайки напредъка ти: винаги мъничко по-нататък всеки път, когато затвориш томчето.“

Патрик Нес, „Жената жерав“

„Способността ми да съпреживявам написаното като свое лесно ме отчужди от всичко, което ме заобикаляше, и разви у мен влечение към самотата, което съм запазила и до ден днешен. Това влечение възвърна изгубения след детсвото вкус към четенето, превърна се в необходимост и като всяка мания, която те обсебва, когато е възпрепятствано, сигурно щеше да ме покори изцяло, ако не бе възпирана от други мои увлечения, подчинили личността ми по това време. Исках да прочета едновременно всичко, наведнъж, непрекъснато спирах, хвърлях се от автор на автор още преди да съм стигнал десета страница, но ако за известно време прекъсвах да чета определена книга, съвсем спокойно се връщах към нея след няколко месеца и започвах пак оттам, докъдето бях стигнал, все едно нищо не се бе случило междувременно.“

Светлозар Стоянов, „Гравюра от белези“

„Мъкнех книгите със себе си във всяка следваща квартира, те придаваха топлота, сигурност, нещо лично мое и на най-отчайващата стая под наем. Четях ли четях и една сутрин много плахо седнах с химикалка в ръка и се опитах да пиша.“

Светлозар Стоянов, „Гравюра от белези“

„Имаше книги с гръбчета в черни, червени, сиви и всякакви други цветове, а буквите върху тях бяха с възможни стилове и размери. Това бе едно от най-красивите неща, които бе виждала.“

Маркъс Зюсак, „Крадецът на книги“

„      –  Помисли какво обичаш правиш. Кое е първото, което ти хрумва?

–          Ами да чета.

–          Какво четеш?

–          Всичко. От ужасни романтични истории до претенциозна литература и поезия. Каквото и да е.“

Джон Грийн, „Вината в нашите звезди“

„Понякога четеш някоя книга и тя те изпълва с такова едно странно божествено чувство, че накрая стигаш до убеждението, че разбитият на парчета свят никога няма да върне целостта си, докато всяко живо човешко същество не прочете тази книга.“

Джон Грийн, „Вината в нашите звезди“

„Има книги, за които не можеш да споделиш с никого – ккниги, толкова специални, необикновени и твои, че да обявиш пред някого увлечението си, би било равносилно на предателство.“

Джон Грийн, „Вината в нашите звезди“

„Беше моята книга, така както тялото и мислите ми бяха моето тяло и моите мисли…“

Джон Грийн, „Вината в нашите звезди“

„Той харесваше самия акт на четенето, магията на превръщането на драскотините върху страницата в думи в главата му.“

Джон Грийн, „Множество Катрини“

„Мястото, което Мая обичаше най-много, бе долу, защото долу бе книжарницата, акнижарницата бе най-хубавото място на света.“

Габриел Зевин, „Книжарничката на острова“

„Можеш да разбереш всичко, което ти е нужно да знаеш за някого, от отговора на въпроса: Коя е любимата ти книга?“

Габриел Зевин, „Книжарничката на острова“

„Понякога книгите не ни намират, докато не настъпи подходящото време.“

Габриел Зевин, „Книжарничката на острова“

„Когато чета книга, искам в същото време и ти да я четеш. Искам да знам какво мислиш за нея. Мога да ти общая книги и разговори, и цялото си сърце…“

Габриел Зевин, „Книжарничката на острова“

„Може би съм лоша книга с хубава корица.“

Габриел Зевин, „Книжарничката на острова“

„Четем, за да знаем, че не сме сами. Четем, защото сме сами. Четем и вече не сме. Ние не сме сами.“

Габриел Зевин, „Книжарничката на острова“

„Обичам да говоря за книги с хора, които обичат да говорят за книги. Обичам хартията. Харесва ми да я усещам между пръстите си, харесва ми чувството да имам книга в задния си джоб. Харесва ми и миризмата на нова книга.“

Габриел Зевин, „Книжарничката на острова“

„Никой не може да се сравни с хората от книжния свят. Това е бизнес за джентълмени и дами.“

Габриел Зевин, „Книжарничката на острова“

„Цитати от любими книги“ тук

 

 

Прочетете още

212248_b

Свят, с който тепърва ще се опознаваме взаимно

Стоян Кателиев, „Хеликон Варна-Парк“ От страховита заплаха за християнството, превърнала завладения Константинопол в столица на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *