Лира Литературно-рекламна Агенция
Людмила ЕЛЕНКОВА, „Радио Хеликон“
Настройте се на честотата на тази книга, тя разказва за силата на радиото, предава урок по история за Втората световна война, какъвто няма да срещнете в учебниците. Десет години американецът Антъни Доер проучва събития и сглобява съдби, за да издаде през 2014г. епичния си роман „Светлината, която не виждаме”, а тази пролет той му донесе заслужено „Пулицър”. През това време расте друго поколение, светът отбелязва 70-годишнината от края на войната, изправен пред опасността от нов катаклизъм. Четиристотин страници телеграфен стил, зареден с мощен емоционален заряд предупреждават – да не допускаме да се случи отново.
Авторът разгръща драматичен исторически декор – Сен Мало, живописно градче в Северозападна Франция, известно пиратско пристанище в миналото. През 1944 г. то е окупирано от германците и почти унищожено при бомбардировките на съюзническата авиация. Двама млади хора са в окото на бурята – френското момиче Мари-Лор и немското момче Вернер Пфениг. От небето падат листовки. Тя е незряща, но усеща вкуса на мастилото. Той е на няколко преки от нея – арийски войник, обучен да прихваща вълните на вражески радиостанции. Сензорите на душите им надхвърлят грохота на бомбите и пропагандната нацистка машина.
Младежът расте заслепен по предавателите благодарение на дочута по радиото лекция за пресичането на мозъка със светлината. Произнася я дядото на Мари-Лор. Предопределено им е да се срещнат само за миг, а животът им до тази среща минава през читателя като електрическа верига.
Интересен въпрос загатва авторът – може ли телата да комуникират помежду си без физическо присъствие. Слепотата на девойката е компенсирана от фино възпитание – в Музея по естествена история в Париж, където баща й е ключар. За нея специално изработва макети на улици и сгради, по които тя се ориентира безпогрешно. Умения важни, когато след време ще се включи в Съпротивата.
Много детайли, много сигнали излъчва текст, поставил си амбициозната задача да опише заблудите по отношение на технологията на злото. Може да го видите през призмата на приключенския роман „Крадецът на книги” или в „Доброжелателните” на Джонатан Лител.
„Светлината, която не виждаме” тук
