На български излязоха първите две книги от детската поредица „Под дъгата” от Кели Маккейн. Предлагаме ви интервю с нея. Въпросите са зададени от нейни почитателки.
–––––––
Коя от всички книги, които си написала, ти е любима?
– Обикновено най-любима ми е книгата, която току-що съм завършила – така че в момента това е „Боровинкови желания”, последната книга от поредицата „Под дъгата”. Винаги много съм харесвала и „НДПЗ”, и „Модно училище” от поредицата „Това съм аз, Луси”, както и „Котенцата в призрачната къща” от „SOS животни в беда”… Мммм, май имам доста любими книги!
Ако някой от твоите герои можеше да оживее, кой щеше да е той?
– О, много, ама много искам да се срещна с Луси от „Това съм аз, Луси” или с Аби от „Под дъгата”. С голямо удоволствие бих вечеряла с тях, или пък бих пила кафе, или пък бих се помотала по магазините…
Има ли нещо конкретно, което те вдъхнови да напишеш серията „Под дъгата”, и ще има ли още книги в поредицата?
– Зад всяка книга стоят много хора и много неща… Зад „Под дъгата” например стои страстта ми да си купувам ръчно направени сапуни и всякаква козметика, а също и това, че майка ми е ароматерапевт и масажист – ето защо толкова много обичам да смесвам различни масла (не можете да си представите колко беше забавно, докато пробвах различни смеси, за да измисля продуктите, които прави Аби в книгата). Исках също така да напиша нещо за младите жени, които имат смелостта да започнат свой собствен бизнес – браво, момичета! – и за семейство, което преживява криза, но най-вече за отношенията между сестри. А и толкова много момичета ми писаха с молба да напиша книга с ГОЛЯМА любовна история, че нямаше как да им откажа (а и, честно казано, много ми харесваше да пиша за Аби и Марко. До момента в серията има три книги и не знам дали ще се появи и четвърта. В началото си мислех, че няма повече какво да разкажа, но сега вече не съм съвсем сигурна в това. Както знаете обаче окончателното решение принадлежи на издателите, зависи и от това как се продава серията… така че, ако сте харесали книгите, разкажете за тях на своите приятели и… кой знае, може да се появи и четвърта книга. Огромно, гигантско благодаря!
На колко години беше, когато написа първата си книга?
– Първата си книга написах на 8-годишна възраст. Беше книга със стихчета, която баща ми разпечата в няколко екземпляра и дори й направи корица. Продадох първите си книги на моето семейство – да, представяте ли си, накарах ги да плащат за тях! След това, на 11 години, написах втората си книга, вече с илюстрации – казваше се „Призракът на Били”, но първата ми публикувана книга беше „Спирулина и пиратите”.
Защо реши да станеш писател?
– Винаги съм обичала да пиша истории. Още като дете започнах да пиша, а по-късно пишех дневници с различни измислени герои, точно като в „Това съм аз, Луси!”. Баща ми беше човекът, който ме окуражи в моето писателско начинание и аз съм му много благодарна. Всъщност винаги съм мечтала да бъда танцьорка в Париж отпреди 100 години или да пиша книги. И понеже първото нямаше как да стане, станах писател. Е, от време на време си мечтая да съм циркова актриса и да представям номера на трапец (най-вече заради бляскавите великолепни дрехи).
Книги от Кели Маккейн тук