Начало / Любопитно / „Сън в алени покои“ от Цао Сюецин (откъс)

„Сън в алени покои“ от Цао Сюецин (откъс)

При четвъртата ни среща вече ви разказах накратко случката със Сюе Пан и майка му, които се настаниха в имението Жунгуо, сега временно ще замълча за тях. И тъй, днес ще ви разправя за Лин Дайю.
Откак тя дойде в имението Жунгуо, баба ѝ всемерно я обсипваше с нежна любов: за всичко, свързано с почивката, храненето и живота ѝ там госпожа Дзя непрестанно се грижеше също тъй, както за Баою, а трите ѝ внучки Инчун, Танчун и Сичун бяха оставени назад. А дълбоките чувства на приятелство, които свързаха Баою и Дайю, също не бяха обикновени. Ден подир ден те неразделно ходеха, неразделно седяха, а нощем заедно и почиваха – те наистина живееха душа в душа, сърце в сърце, неразлъчни като бобени зърна в шушулка. Ала неочаквано сега там дойде и Сюе Баочай, която макар че не беше много по-голяма от тях на години, се държеше строго и порядъчно, бе прекрасна по лице и всички говореха, че Дайю не може да се мери с нея. Баочай имаше широка душа и щедра ръка, беше сговорчива и тактична, за разлика от Дайю, която живееше високо в кулата на своята възвишеност, недостъпна за земния прах. Затова Баочай спечели сърцата на нискостоящите и слугинчетата предпочитаха да се навъртат повече около нея. От това в душата на Дайю се зароди ропот, ала Баочай съвсем не можеше да долови това.
Баою беше все още с детски ум, при това имаше несъобразителен и дръпнат нрав, на всички сестри и братя гледаше еднакво, без оглед на това дали му бяха близки или далечни. Сега живееха заедно с Дайю в дома на старата госпожа Дзя и в сравнение с останалите братовчедки, те свикнаха един с друг. Навикът постепенно прерасна в близост, а близостта неизбежно води до неочаквани недоразумения и несправедливи обвинения. В този ден, поради неизвестни причини, от дума на дума помежду им се бе родила неприязън, след което Дайю се оттегли в покоите си, където насаме ронеше сълзи. Баою пък се разкайваше за необмислените си думи и реши пръв да потърси помирение; едва тогава Дайю полека-лека се успокои.
В източната градина на имението Нингуо сливовите дървета се бяха покрили с разкошни цветове и по тоя повод съпругата на Дзя Джън, госпожа Йоу, искаше да устрои угощение с вино и да покани старата госпожа Дзя, госпожа Син, госпожа Уан и други дами заедно да се любуват на разцъфналите сливи, затова още същия ден заедно с Дзя Жун и жена му отиде лично да я покани. След закуска старата госпожа отиде при тях със свитата си и отначало те се разхождаха из градината „Събрани благоухания“. После поднесоха първо чай, сетне вино. Независимо къде се устройваше угощението – в Нингуо или в Жунгуо, – и на двете места еднакво липсваха ярки истории и нови събития, които заслужават да ги опиша.
По едно време Баою се почувства разслабен и сънлив и му се прииска да си вземе обедния сън. Старата госпожа нареди хубаво да се погрижат за него: нека си поспи, а сетне пак да дойде. Съпругата на Дзя Жун, госпожа Цин Къцѝн с усмивка рече:
– Имаме една стая, подредена за втория чичо Баою, бъдете спокойна, стара майко, оставете да се погрижа сама за всичко.
След това се обърна към дойките и прислужничките на Баою:
– Майчици и сестрички, помолете втория чичо Баою да дойде при нас!
Старата госпожа Дзя считаше госпожа Цин за изключително уравновесен човек – тя беше женствена и стройна, постъпваше кротко и спокойно, сред останалите снахи на внуците си старата госпожа я ценеше и харесваше най-много, затова щом госпожа Цин предложи да се погрижи за Баою, тя напълно се успокои.
Сега госпожа Цин заедно с цяла свита придружители отидоха във вътрешните покои на главния корпус и когато Баою повдигна очи, той видя на стената картина. Изображението бе прекрасно, но сюжетът бе „Горящата тояга“  и от това на Баою му стана криво. От двете страни на картината имаше успоредни стихове:
На светските неща за да постигнеш дълбините,
е нужна ученост всестранна;
в човешките дела да вникнеш и проникнеш,
ти трябва мъдростта книжовна.

„Сън в алени покои“  тук

Прочетете още

211674_b

Сьомга се качва по дървета

С най-новата си книга „Социалната мрежа в природата“ (изд. „Ера“) Петер Волебен продължава дейността си …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *