„Човекът в търсене на смисъл“ от Виктор Франкъл (ревю)

02.04.2015 Читатели

Златина ПЕТКОВА

Малка книжка с особено красива корица. Свят, погребан под сива зима, а за украса бодлива тел. От ъгъла на зимата и края на телта, птиче и дърво се гледат влюбено. Да, те са безкрайно далече, а зимата сякаш е вечна. Дори и някога да свърши, това дърво и птиче вече ще са мъртви. И все пак, да съзреш живота през преспите, да го обикнеш и пожелаеш, знаейки, че може би никога няма да го достигнеш и въпреки това да не спираш да се стремиш към него, това аз наричам величие на духа. За него – за величието на човешкия дух ни разказва Виктор Франкъл от страниците, скрили се между кориците.

Франкъл е уважаван млад лекар със завидно бъдеще, със съпруга, която обожава и с множество проекти, които мечтае да осъществи. Остава ли обаче нещо от това зад бодливата тел на Аушвиц? Тук, където човекът престава е човек. Без дрехи, без храна, без близки, без право на име, без гордост, без желание за спомени, защото носят само болка и без никаква надежда, че тази зима някога ще свърши и че точно ти ще имаш шанса да видиш пролетта. Какъв е смисълът да продължаваш? Защо да се будиш между пребиванията, да търпиш зверския студ, да копаеш от сутрин до вечер в скалите, да се молиш за няколко трохи хляб и глътка вода, да мълчиш, когато те псуват ? Защо? Много от неговите приятели в лагера не успяват да си отговорят. Част от тях в някоя сутрин просто отказват да станат от леглото и всички знаят, че това е краят. Други, в пристъп на луда безнадеждност, се хвърлят върху оградата, по която тече ток. Франкъл обаче упорито не желае да предаде живота. В най-ужасните мигове, когато тялото му е съсипано, той продължава да се бори с ума си. На парченца хартия пише глави от труда си за логотерапията, а когато и това няма, ги дописва с мастилото на мисълта си. Можеш да отнемеш на някого всичко, освен едно – неговото лично „защо“. А „Ако човек има своето защо, то той може да преодолее всяко как.“

Пожелавам ви никога да не се отказвате да бъдете „Човекът в търсене на смисъл“, това е семето, от което един ден ще поникне онова ваше „защо“, което ще преборва всяко, изпречило се на пътя ви „как“.

„Човекът в търсене на смисъл“ тук