Начало / Читатели / „Тайната история“ от Дона Тарт (ревю)

„Тайната история“ от Дона Тарт (ревю)

Василена КРУМОВА

„Защото красотата е само началото на ужаса, който все още можем да понасяме,
И сме изпълнени с такава почит, понеже пренебрежително
Отказва да ни унищожи“
Райнер Мария Рилке, „Дуински елегии“, Първа елегия

Дона Тарт започва да пише „Тайната история“, когато е на 19. Отнема й цяло десетилетие, но резултатът е забележителен.
Движи се по границата между комерсиалното и претенциозното. Стилът й на писане е поглъщащ, на моменти е абстрактен, в други – дъхоспиращ. Описва персонажите си по начин, по който влизат толкова дълбоко под кожата, че жестовете на Хенри, който пали цигара след цигара, се просмукват в теб, и се чудиш дали някъде дълбоко няма нещо, което чака да се отприщи, и ще осъзнаеш, че всъщност си един от стилно облечените психопати, за които съвременният свят е странен и чужд, сякаш са били изплюти в него от сюблимния.
Още в началните страници Тарт цитира Ницше, което навежда към неговата идея за Свръхчовека. Хенри и приятелите му смятат, че ще останат безнаказани, защото превъзхождат. Защото в момент на транс са видели Дионисий.
Страстта на Ричард Папен (както и на останалите) е „болезненият стремеж към живописното – на всяка цена.“ А истинската красота е ужас. И е „доста стряскаща“. В „Тайната история“, Дона Тарт изследва точно това фанатично обсебване по нея. Красота до степен на умопомрачение. Ричард е хипнотизиран от „психопатите“, почти сектанти, които учат и си говорят на красиви езици. Мъртви езици. Именно заради това, преди да стане част от тях, той почти ги кристализира, както и смята, че произходът му не отговаря на техните аристократични изисквания.
„В тези ранни спомени и аз се виждам като странник: винаги нащрек, свадлив и изпълнен със странно мълчание. През целия ми живот хората бяха приемали моето мълчание за враждебност, снобизъм, за проява на лош характер от един или друг вид.“
В „Тайната историята“, както и светът, в който са заседнали, митологията се просмуква през всяка буква, ирационалното е на почит и несъзнаваното трябва да изплува. На всяка цена. „Защото е опасно да се пренебрегва съществуването на ирационалното. […] В противен случай тези мощни и древни сили ще се трупат и набират сили, докато най-накрая отприщят яростта си. “
В „Тайната история“ няма нужда персонажите да са измъчвани от гузната си съвест, защото книгата е пълна с митология, тайни, причини, които на пръв прочит наистина изглеждат ирационални. Пълна е с красота.

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

Shortlist 2021

Български автори на крачка от Европейската награда за литература

Ясни са четирите родни номинации за 2021-а Наградата за литература на Европейския съюз, както е …