Лира Литературно-рекламна Агенция
На 14 февруари преди 1146 години в Рим издъхва Константин-Кирил Философ – човекът, поставил началото на новописмената култура в Европа. Заедно с брат си Методий е създател на глаголицата.
Константин-Кирил Философ остава в историята като славянски християнски просветител. Канонизиран е от православната и католическата църква за светец и за равноапостол. На 30 декември 1980 г. с апостолическото послание Egregiae Virtutis папа Йоан Павел II обявява Константин-Кирил Философ и брат му Методий за съпокровители на Европа. Православните християни го почитат и като един от светите Седмочисленици. Православната църква отбелязва този ден като Успението на св. Кирил Славянобългарски.
Константин, известен с монашеското име Кирил, произхождал от богато семейство на Лъв и Мария, солунски славяни. Учи в Магнаурската школа заедно с децата на византийските царе и боляри под ръководството на известни учители и на учения Фотий, бъдещия цариградски патриарх. Именно в академията придобива прозвището Философ. Предполага се, че политическата и икономическа действителност го отблъсква и затова отива тайно в манастир при брат си Методий, където започват да работят върху създаването на славянска азбука, с цел да се преведат свещените книги. След като успява да изработи графичните символи, отговарящи на славянския език, е пратен на няколко мисии от императора. Работата на братята в Панония и Моравия е изключително успешна, но интересите на германо–латинското духовенство са засегнати.
На двамата братя – славянски просветители, се наложило да се отправят в Рим и да защитят своето дело от враговете пред самия римски папа.Там Константин Философ тежко заболял; бил подстриган в монашество с името Кирил и след 50 дни починал на 14 февруари 869 година. Сам папа Адриан извършил погребението му в църквата „Св. Климент Римски“.
Житието на св. Кирил било написано от св. Климент Охридски при непосредствено сътрудничество на св. Методий, Моравски архиепископ, брат на св. Кирил.
„Константин Кирил: Денница на славянския род“ от Донка Петканова тук
