Калин Терзийски написа поема за Желю Желев

11.02.2015 България

Известният български писател Калин Терзийски изрази по свой начин скръбта си от кончината на първия български демократично избран президент Желю Желев. Авторът на бестселърите „Алкохол“, „Лудост“, „Има ли кой да ви обича“ и др. публикува в страницата си във „Фейсбук“ поема, посветена на политика. Желев почина на 30 януари.

“Поетите живеят в свят без ограничения. Това е моята представа за д-р Желев, макар да съм го виждал едва 2-3 пъти. Той е част от моята младост. Много важен човек. Символ. Свърши епохата на подмазване. Тази творба е моят начин, моят чист начин да споделя какво е бил за мен този човек – наистина легенда. Това е моята реакция към човек, важен за мен, наистина потребност да го споделя”, каза Калин Терзийски за в. “24 часа”.

Ето и стиховете на Терзийски в памет на Желю Желев:

ДОКТОР ЖЕЛЕВ

Преди време излезе книга

Фашизмът, стоеше у нас

Имахме я, гледах я и чувах за нея

Не смеех да я прочета, както не съм прочел

Много други прочути книги

Предпочитам да ги имам като

Символи и кумири, не като четиво

На облегалката на диванчето

На което спя

Да, аз съм стар човек, но спя на диванче

Наслаждавам се на скромността

На бедния живот, избран съзнателно

Мисля си за скромния живот

И се сещам за него

Малкия човек, миличкия, доктора

О, Боже

Само да не изпусна някоя долна баналност

Наподобяваща Човек от народа

За добрите хора е лесно да изръсиш куп

Тъпи Баналности

По повод добротите и смъртите им

А аз не ща

Ще кажа така: Доктор Желев

Доктор Желев Доктор Желев

Тъжно ми е за теб!

Тъжно ми е за него

Както ми е тъжно за всяка Скромност

За всяка Доброта

За всяко деденце и мъдро човешко същество

Със суха уста, с добър скромен ум

Мъчно ми е

Както ми е мъчно за всяка Честност

За всяка Благост

Които отиват в Миналото,

В Пещерата тъмна и разкапана

На Време Оно

Тъжен е тъжен е тъжен е

Доктор Желев, няма лечение болестта

На хората – тя се казва Искам Повече

Така че – кого ще лекуваш докторе?

Прати ги в мола, прати ги да се лекуват

В преизподнята или в Гърция

От нямане чрез компреси с имане

И ще видиш как умират вечно живи

От вечно живата си алчност за Повече

От Това, Което Е.

Каза Докторе, че птицата демокрация

Лети с две крила

Ляво и Дясно

Едното е Искам, другото е Искам

По средата е равновесието наречено

Стига сте искали!

Мъчно ми е за Доктор Желев,

Както ми е мъчно за Света

За света, който се казва Отиде си

Мъчно ми е за него, както за Света,

Такъв, какъвто би могъл да бъде

Но няма да бъде, защото алчните

Скимтят, похот ги е обладала, страх

Че докато са живи, няма да

Могат да погълнат всичко

Що се нарича Живот и Други работи

И дори могат да загубят смарт точки

От великата промоция на Апокалипсиса

Лека нощ, докторе, викам ти

Лека нощ!

И викам още

Щом е имало малки хора като теб

Аз се надявам

Че пак ще има

И само да допълня

Че тяхното малко е всъщност

Голямото.