Лира Литературно-рекламна Агенция
Неиздаваният досега ръкопис на „Строителите на съвременна България“ ще бъде в книжарниците от 18 февруари. Шедьовърът на Симеон Радев ще бъде публикуван в два варианта – с твърди корици и като луксозно издание. Издател е „Скайпринт“, а съставителите са Ива Бурилкова и Цочо Билярски.
С това издание читателите ще се докоснат до един непознат текст, запазен в архивите на Симеон Радев. Той завършва неповторимия летопис, слагайки точка на мистериите около една от най-българските книги.
„Произходът на съвременна България“ е своеобразно въведение към капиталния труд. Целта на Симеон Радев е да покаже приемствеността на идеите през Българското възраждане и техните носители – Раковски, Левски, Каравелов, Ботев. Идеята да напише увод в „Строителите“ възниква наскоро след техния първоначален успех, когато излизат последователно едно след друго в две издания. Авторът споменава за нея за първи път във въвеждащата бележка към втория том на „Македония и Българското възраждане“, написана на Димитровден 1943 г. Тя така и остава неизвестна чак до 2013 г., когато излиза от печат пълното издание на книгата. В тази бележка той казва:
„Когато, в младините си, пишех „Строителите“, в ума ми бе да приготвя по-късно и един широк увод към тях под наслов „Произходът на съвременна България“. Минаха години след това, през които аз се намирах в друго поприще, и тоя проект – между толкова други – остана неосъществен. В настоящата книга рекох сега да забия, по пътя на кроеното ми някога изследване, няколко колове. За това тя излезе по-дълга, отколкото бе първен предначертано.“
Върху изпълнението на замисъла си Радев работи чак в края на живота си, когато е вече пенсиониран дипломат и се залавя с осъществяването на десетките си планирани и недовършени работи.
„Руско-българският конфликт и дипломация (1886-1887)“ е завършено изследване, базирано на недостъпни и непознати за българските изследователи чуждестранни документални извори. Тук на фокус е великата тройка на българския политически либерализъм – Стамболов, Петко Каравелов и Драган Цанков. Авторът е проучвал т. нар. цветни книги на министерствата на външните работи на европейските държави, както и германските, австрийските и руските архиви.
