Начало / Интервюта / Хелън Макдоналд: Скръбта е просто любов, която няма къде да отиде

Хелън Макдоналд: Скръбта е просто любов, която няма къде да отиде

С „H is for Hawk“  Хелън Макдоналд спечели престижните награди „Costa“  и „Самюъл Джонсън“. В книгата си  поетесата, писателка и илюстраторка описва как се е справила с мъката след смъртта на баща си, който е бил фотожурналист и соколар. От него тя се вдъхновила и научила да опитомява грабливи птици. Книгата й проследява и историята на романиста Т. Х. Уайт, който също се е занимавал със соколарство. Представяме ви интервю с Макдоналд, публикувано на caughtbytheriver.net.

––––––––––––-

Вие обичате грабливи птици още от дете. Защо?

–      Защото смятам, че те се най-красивото и съвършено нещо на света. Те имат огромна роля в историята. За тях е писано в книги, играят главни роли и в доста филми. Соколите носят духа на забравеното и изгубеното. Моят сокол Мейбъл, носеше духа на баща ми след неговата смърт.

Бихте ли разказали как започна всичко, как разбрахте, че трябва да напишете тази книга?

–      Докато тренирах сокола си мислех дали не трябва да напиша нещо затова, което се случва, затова как се преодолява скръбта. Да живееш със сокол е вдъхновяващо, диво, магическо, но самотата ме отведе до доста мрачни състояния, трябва да призная. Отне ми 7 години, за да успея да се дистанцирам емоционално достатъчно, за да напиша книгата.

„H is for Hawk“ е книга за загуба, но и за любов. Осъзнавахте ли го, докато я писахте?

–      Да. Любовта и загубата вървят ръка за ръка. Къде е границата. Скръбта е просто любов, която няма къде да отиде. В книгата има скръб заради смъртта на баща ми, любов към сокола и природата и състрадание към поета Т.Х. Уайт. В онази година, когато се случи всичко, осъзнах в пълна степен какво е да си смъртен. Понякога виждах мрака там, където го няма. Но това ми даде и нова перспектива за съвместния живот на човек и животно.

Вие сте поетеса, художничка, соколарка и писателка. Според мен написването на „H is for Hawk“ изисква по нещо от всички тези умения. Съгласна ли сте?

–      Този въпрос ме измъчваше известно време. В началото си мислех, че тренирането на сокол не е като писането, но после си дадох сметка, че двете имат много общо. Инвестираш усилия и време, за да успееш да се надградиш над себе си и да направиш нещо, което си струва. Моментът, в който имаш контрола, е много силен. Онзи момент, в който не се изисква нищо повече – всичко допълнително само ще навреди. Тогава само стоиш от страни и гледаш.

Това е много лична книга. Как се чувствате като знаете, че много неща от личния ви живот са на страницата?

–      Единственият начин да пиша за скръбта е да бъда брутално честна. Не мога да крия, че съм нервна, целият ми живот е изложен на витрината, така да се каже, но нямаше друг начин. Това, което ме успокоява, е че аз вече не съм човекът от книгата. Виждам нещата много различно.

Книгата свършва, когато вие си купувате нова къща, а соколът Мейбъл си сменя перата. Какво се случи след това?

–      Мейбъл летя още много сезони, под зоркото око на експерт соколар в специално място за отглеждане. Преди година почина от инфекция. Тя беше възхитителен сокол и както човека, който отговаряше за нея, така и аз, бяхме съкрушени. Мисля да си взема нова граблива птица догодина, но няма да е сокол. Няма друг сокол като Мейбъл.

Какво мислите за днешните книги за природата? Има ли някои, които са ви впечатлили?

–      „Four Fields“ от Тим Дий и „Cold Blood“ от Ричард Керидж са от любимите ми по-нови книги. И двете са лирични, емоционални и откровени, написани от способни натуралисти. Пълни са с любов и емоционална честност. Що се отнася до писането за природата като цяло, ми се иска жанра да стане по-гневен. Иска ми се да има повече красиви книги за емоции като ярост, отчаяна надежда и елегично отчаяние.

Свързани заглавия

Хелън Макдоналд триумфира с награда „Costa“ за книга на годината
Станаха ясни победителите в отделните категории на наградите „Costa“
Хелън Макдоналд спечели наградата „Самюъл Джонсън“

Със съкращения

Прочетете още

Cover-Existential-Psychotherapy

Животът няма нужда от причина

Юлия ПЕТКОВА В една от книгите си, издадени у нас, Ървин Ялом пише: „Ние сме …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *