Ричард Брансън: Само глупакът никога не променя мисленето си

26.01.2015 Интервюта

Ричард Брансън е британски бизнесмен, филантроп, известен най-вече като собственник на конгломерата от компании „Върджин Груп“, наброяващ над 360 компании. Сред най-успешните му бизнес начинания са звукозаписната компания „Върджин Рекърдс“, издаваща изпълнители като Майк Олдфийлд, „Секс Пистълс“ и „Симпъл Майндс“, авиокомпанията „Върджин Атлантик Еъруейс“ и „Върджин Галактик“, „Върджин Мобайл“ и „Върджин Интерактив“. Личното състояние на Брансън се оценява на 4,4 милиарда британски лири. През 1999 г. Брансън получава титлата „сър“ за „служба на предприемачеството“. Брансън е известен още с многобройните си полети с балон, с които поставя рекорди за най-бързо прекосяване на Атлантическия и Тихия океан с балон.

От няколко дни на българския книжен пазар е книгата „Like a virgin: Бизнес тайни, които не се преподават в училище“, с която той се опитва да даде всички отговори на въпросите на стартиращите кариерата си бизнесмени и с присъщия си искрен, убедителен и мотивиращ стил представя на вниманието ни бизнес съвети и принципи, базирани на дългогодишния му опит като собственик на имерията „Върджин“. Предговорът на изданието на „MG включва кратко интервю с милионера, което ви предлагаме:

Бизнес училищата са нещо прекрасно, макар че сега, след толкова години, мога само да бъда благодарен, че навремето не съм се записал да уча в такова училище – ако допуснем, че някое от тях би ме приело за свой ученик!

Истината е, че с традиционната образователна система винаги сме се разминавали. В ученическите си години имах дислексия и това, което днес се диагностицира като липса на концентрация. В пансионатното училище „Стоу“ обаче, където отидох да уча през 60-те години, на мен гледаха единствено като на посредствен и проблемен ученик. Ето защо си мисля, че всички, начело с директора, си отдъхнаха с облекчение, когато реших да напусна училището и да последвам мечтата си – да издавам свое собствено списание.

Ако бях продължил образованието си достатъчно дълго, за да науча всички общоприети правила за започване на собствен бизнес, може би животът и кариерата ми щяха да поемат

в друга посока. Въпреки че според езиковедите думата „предприемачество“ се е появила още през XIX в., по времето, когато започнах да издавам собствено списание, а след това се захванах с разпращане на грамофонни записи по пощата, нямах никаква представа, че прилагам на практика отличителните белези на това занятие.

Макар и по онова време думата да ми беше непозната, тя постепенно стана знакова за всичко, с което се занимавам и което съм постигнал в продължение на повече от четиридесет години. Конгломератът от фирми „Върджин Груп“ се разрасна по такъв странен и невероятен начин, че и на мен самия понякога ми е трудно да го осъзная. Често се питам дали фактът, че не съм бил официално „посветен“ в „правилния“ начин на правене на бизнес, не е именно причината за това, че с редки изключения спя спокойно нощем.

В тази книга, която се надявам да прочетете докрай, говоря много за важната роля, отредена на предприемачите в днешния свят. Креативността, която ги кара да основават и обновяват различни бизнес практики, не само води до създаването на работна заетост, но също и до преодоляването на многобройните предизвикателства, пред които са изправени населените места, обществото и планетата.

Предприемачите по природа са любопитни хора. Вероятно това е причината да получавам купища писма от хора от цял свят, които ми задават всякакви въпроси за това как се прави бизнес, ако си „непосветен“. Следващите страници съдържат смесица от отговори на отправени към мен въпроси, както и подбор от мои публикации, отпечатани в различни издания по света.

Хората, които ми пишат, търсят от мен съвет за различни неща: от основаването на нов бизнес до закриването на предишния, от наемането на служители до уволнението им и – това е доста забавно – за всичко, което междувременно им хрумне. Имайки предвид моето схващане, че бизнесът освен работа е и забавление, границата между работата и личния ми живот понякога леко се размива: същото важи и за въпросите, които получавам!

Тъй като никога не съм работил за други хора, тази книга е написана през погледа на един основател на собствен бизнес. Съветите, които давам, обаче са подходящи за всички, изправени пред предизвикателството да работят в сферата на бизнеса.

Неотдавна в Лондон един британски журналист ми зададе много кратки въпроси за работата и личния ми живот. По -интересните от тях заедно с моите отговори могат да послужат като встъпление към същинската част на книгата:

Въпрос: Кое е първото нещо, за което си мислите, когато се събудите сутрин?

Отговор: Като повечето хора и аз си мисля колко ли е часът! Често последвано от „В коя страна се намирам?“.

Въпрос: Коя дума Ви изкарва от леглото сутрин?

Отговор: Всъщност думите са две: „Ричард, престани!“, изречени с типичния за жена ми глазгоуски акцент.

Въпрос: Коя е любимата Ви група?

Отговор: Е, аз очевидно съм пристрàстен, но това са „Секс Пистълс“ и Майк Олдфийлд, които изиграха съществена роля за утвърждаването на „Върджин Рекърдс“, и, разбира се, рок групата „Дженезис“.

Въпрос: Коя е първата грамофонна плоча, която си купихте?

Отговор: Не си спомням точно, но мисля, че беше „Лятна ваканция“ на Клиф Ричард.

Въпрос: Най-красивата страна, която сте посещавали?

Отговор: Трудно ми в да преценя, но може би Австралия. Харесва ми жаждата за живот на австралийците – Австралия е прекрасна, пулсираща от енергия страна.

Въпрос: Любима страна?

Отговор: Тъй като обожавам живота на Британските Вирджински острови, значи би трябвало да е родната ми Великобритания. Тя винаги е била добра към мен.

Въпрос: Трите най-рисковани приключения в живота Ви?

Отговор: Прекосяването на Атлантическия океан с моторна лодка, летенето с въздушен балон и сърфирането с кайт. Космическото пътешествие все още ми предстои, макар че по ирония на съдбата може да се окаже най-безопасното от изброените дотук.

Въпрос: Ако можехте да се срещнете с легендарна личност, жива или вече напуснала този свят, кого бихте избрали?

Отговор: Да разбирам ли, че ще съживите въпросната личност за срещата? Ако е така, би могъл да бъде Христофор Колумб, който наред с останалите места, които е открил, пръв е забелязал Британските Вирджински острови, или пък сър Франсис Дрейк. Ще ми се да бях велик пътешественик като тях.

Въпрос: Кой е Вашият ментор?

Отговор: Майка ми и баща ми. И двамата изиграха изключително положителна роля в живота ми.

Въпрос: Коя е най-голямата мъдрост, която сте чували?

Отговор: Да търся само доброто у хората. Ако ми позволите и още една: „Само глупакът никога не променя мисленето си“.

Въпрос: Любимата Ви песен?

Отговор: “My Way“ („По моя си начин“) на Франк Синатра. Може би не това е отговорът, който очаквате, особено от човек, който някога е притежавал най-големия независим звукозаписен лейбъл в света.

Въпрос: Обърквали ли са Ви някога с друг човек?

Отговор: Много често. Веднъж едно момиченце се при ближи до мен и ми каза: „Много приличате на Ричард Брансън“. Аз кимнах и му благодарих. Детето продължи: „Трябва да отидете и да се регистрирате в една от онези агенции за двойници. Може би няма да спечелите колкото него, но във всеки случай ще направите цяло състояние!“. Постоянно ме бъркат и с Брад Пит … е, шегувам се!

Въпрос: Ако ви дадат 60 долара, за да започнете собствен бизнес, какво бихте направили?

Отговор: Ако съм много популярен, ще си сложа подписа върху банкнотите и ще продам всяка за 20 долара. После ще се разпиша на всеки от тези 20 долара и ще ги продам на цена 50 долара и т.н. Както казват, пари при пари отиват!

Въпрос: Има ли нещо, което бихте желали да промените у себе си?

Отговор: Възрастта си. Ще ми се да започна да крача назад във времето, вместо да вървя напред.

Въпрос: Какво обичате и какво мразите?

Отговор: Обичам сплотеността на нашето семейство и мразя невъзможността да прекарвам повече време с близките си. Всъщност мразя и думата „мразя“ – в света има твърде много омраза.

Въпрос: Какво Ви кара да плачете?

Отговор: Плача и в щастливи, и в тъжни моменти. Когато ходим на кино, децата ми винаги носят кутия с кърпички! Освен това съм виждал гледки в Африка и на други места, от които всеки би се просълзил.

Въпрос: Какво Ви кара да се смеете?

Отговор: Аз съм един щастливец, който непрекъснато се смее. Обичам живота, обичам хората, обичам хубавата шега. Привърженик съм на теорията, че смехът е балсам за душата.

Въпрос: Какво е допринесло в най-голяма степен за Вашия успех?

Отговор: Всички служители на „Върджин“, които се трудиха усърдно през годините и изградиха сегашния ù просперитет. Естествено, имаше и определена доза късмет, но винаги съм смятал, че късметът не идва просто така – ти трябва да се потрудиш за него.

Въпрос: Ключът към успеха в три думи, моля.

Отговор: Хора, хора, хора.

Въпрос: Има ли нещо, което силно желаете?

Отговор: Аз, както и жена ми, искаме внуци. Стискам палци това да се случи!

Въпрос: Какво Ви мотивира да продължавате напред?

Отговор: Всичко! Харесвам това, с което се занимавам. Обичам хората, обичам да променям нещата към добро. Не мисля, че ще се оттегля, преди да се превърна в грохнал старец. Защо иначе да го правя? Страхотно се забавлявам.

Въпрос: Какво Ви вбесява?

Отговор: Негативизмът. Хората, които виждат единствено недостатъците у другите, а също и тези, за които „чашата е наполовина празна“. Не понасям клюките!

Въпрос: Изпитвате ли стрес?

Отговор: Не бих казал. Стремя се да се справям с предизвикателствата, а когато се проваля, бързо се съвземам.

Въпрос: Какво Ви държи буден нощем?

Отговор: По-рано това бяха среднощните купони, но за мен те вече са рядкост. Днес много малко неща ме държат буден. Обикновено спя като бебе.

Въпрос: Кой е най-големият Ви страх?

Отговор: Като повечето хора се страхувам да не се разболеят близките или приятелите ми. Плашат ме нещата, които не мога да контролирам.

Въпрос: Имате ли гъдел?

Отговор: Не познавам човек, който да има по-голям гъдел от мен. Въпреки че защо човек не може да се гъделичка сам, си остава една от най-големите загадки в живота.

Въпрос: Какво Ви прави щастлив?

Отговор: Когато постигам неща, с които се гордея, особено ако другите са смятали, че няма да се справя.

Въпрос: Кое от седемте джуджета бихте искали да бъдете?

Отговор: Някое от тях казва ли се Сексуален палавник? Не? Ами тогава си избирам Щастливкото!

Въпрос: Има ли събитие, което е променило живота Ви?

Отговор: Оцеляването ми след катастрофите с въздушния балон и моторната лодка ми даде шанс да се запозная с Нелсън Мандела. Той bе невероятна личност и за мен bе привилегия да съм негов близък приятел.

Въпрос: Мислили ли сте някога да влезете в политиката?

Отговор: Не, не мисля, че бизнесът може да се смесва с политиката. Това би означавало да напусна „Върджин“, а там се чувствам истински щастлив. Мога да организирам кампании за (и против) широк кръг от политически каузи, без да ми се налага да ставам политик.

Въпрос: Кое е най-смущаващото нещо, което някога сте правили?

Отговор: Това, за което се сещам в момента, е свързано с посещението ми в Майорка заедно с актрисата Руби Уакс. Една млада двойка се приближи до нас и спомена нещо за снимка. Ние с Руби се прегърнахме, усмихнахме се, а хората се смутиха и казаха: „Не, ние искаме вие да ни снимате“ .

Въпрос: Кой би изиграл Ричард Брансън във филм, посветен на живота Ви?

Отговор: По-рано отговарях на този въпрос с „аз“, но никога не съм бил сигурен дали съм достатъчно привлекателен за тази роля. Шегичка! Вероятно Робърт Патинсън от „Здрач“ е най-подходящ. Той е англичанин и е млад.

Въпрос: Освен самия себе си, кой друг и защо бихте желали да бъдете?

Отговор: Би ми харесало да започна живота си отново и да бъда моят внук или пък внучка, когато се родят.

Въпрос: Някой, към когото все още се отнасяте с благоговение?

Отговор: Мисля, че това е архиепископ Дезмънд Туту (Бивш англикански архиепископ на Кейптаун, активист срещу апъртейда. Лауреат на Нобелова награда за мир (1984 г.) – б.ред.).

Въпрос: Кой е любимият Ви спорт?

Отговор: Обожавам ските, доста често играя тенис, а в момента се увличам по кайтсърфинг. Знам, че звучи необичайно, но на остров Некър имаме най-добри условия за практикуването му.

Въпрос: Участието Ви в Лондонския маратон oтрази ли Ви се така зле, както на мен?

Отговор: Не знам доколко зле Ви се е отразило на Вас, но да! Последните няколко мили бяха много трудни за преодоляване, но тълпата от участници беше удивителна и с ентусиазма си увличаше всеки. Препоръчвам маратона с цялото си сърце.

Въпрос: Няколко думи, с които да опишете търговската марка „Върджин“?

Отговор: Иновативна, забавна, предлагаща качествени услуги – и то на страхотна цена. За това, последното, малко послъгах!

Въпрос: Има ли нещо, което все още не сте постигнали?

Отговор: Едно от най-вълнуващите неща, в които сме впрегнали усилията си, е „Старейшините“ (Международна неправителствена организация (англ. „The Elders“), основана през 2007 г. от Ричард Брансън, Питър Гейбриъл и Нелсън Мандела. В нея членуват 12 изтъкнати държавници, политически лидери и активисти на борбата за мир и граждански права. Целта на организацията е да работи за решаването на сериозни проблеми, като климатичните промени, ХИВ/СПИН, бедността и военните конфликти. – Бел. прев.). Като се стремим да направим така, че световните конфликти да бъдат решавани по-ефективно и дори да останат в миналото, аз и сподвижниците ми твърдо вярваме, че в бъдещата си дейност „Старейшините“ ще постигнат забележителни резултати.

Въпрос: Има ли нещо, което смятате, че сте могли да направите по различен начин?

Отговор: Ако притежавах склонност да се ровя в миналото, сигурно щях да открия доста неща, които е трябвало да направя по различен начин, но при липсата на такава, отговорът е „не“. Ретроспективното ми мислене се е изпарило и се надявам така да продължава и занапред.