Начало / Критика / За енергията на словото

За енергията на словото

Нели ЛИШКОВСКА

Призванието ми на текстови следовател през годините ме е сблъсквало с много интересни случаи. В този текст ще се спра на три от тях, които са особено ярки и показателни. И които подкрепят тезата ми, че едно от свойствата на писменото слово е  да се материализира в зависимост от някои фактори и при определени условия. Те подкрепят на практика теорията за М-съзнанието и М –смисъла, която продължавам да изграждам вече повече от двайсет години и да редя като пъзел.
В  „Петото измерение на литературата” и „Поезията като музика на сферите”(публикувани в сайта Открита литература,декември 2014г.)  посочих принципите, на които се крепи взаимовръзката между единайсетте измерения и как писменото слово се реализира в действителността.Т.е. материализирането на мисълта чрез думите.
Тук ще представя три случая на такава материализация, при това – в нашата реалност и обещавам да боравя с разбираеми категории, да не се разсейвам с други светове и да не надскачам познатите ни измерения.
През 1838г. Едгър Алън По пише „Историята на Артър Гордън Пим”, който е единственият завършен роман на писателя.В него се разказва за корабокрушението на „Грампус” и зловещата съдба на пасажерите му. За да оцелеят, те са принудени да изядат един от тях след теглене на жребий.И това е юнгата Ричард Паркър.
През 1884г. такова събитие действително се случва с кораба „Миньонет”.На 12 май 1884г. от пристанището на Саутхемптън към Австралия потегля яхтата „Миньонет”. Австралийски адвокат купува плавателния съд и наема четирима моряци да закарат негово имущество в Австралия.Най-младият сред тях е 17-годишния юнга, избягал от дома си – Ричард Паркър.Пътуването било продължително, около 24 хиляди километра. На 6 юли, край нос Добра Надежда се разразява буря.Екипажът се спасява на лодка, която е открита едва на 6 септември от германски моряци, които били потресени от онова, което открили в нея.
По признания на капитана по време на съдебното разследване, което било проведено – моряците теглили чоп и „печеливш” се оказва най-младия сред тях.На 29 юли, когато гладът и жаждата вече били непоносими, капитанът собственоръчно прерязва гърлото  на юнгата, за да се нахранят с него. (В скоби ще отбележа, че делото било прецедент в историята на съдебната система и тримата били оправдани от съда, тъй като канибализмът в”извънредни морски ситуации” се разглеждал като „ допустим”).
Вторият случай, на който искам да се спра, е далеч по-известен.
През 1898г. американският журналист и писател, морски офицер в оставка Морган Робъртсън написва „Гибелта на Титан”. В романа се описва гибелта на огромен круизен лайнер на име „Титан”, който е смятан за непотопяем.
Реалният кораб „Титаник” също е определян за такъв от специалистите.По настояване на инженерите му на кърмата дори  е било изписано „И Бог не може да го потопи”…Именно в този надпис се врязва айсберга…
И в романа, и в действителност през една тъмна априлска нощ корабът се сблъсква с айсберг и потъва. В книгата се разказва за липсата на спасителни лодки. Същият проблем съществува и на реалния „Титаник”, което не позволява по-голям брой хора да оцелеят.
Интересно е още, че всички параметри, описващи измисления кораб „Титан” почти идеално съвпадат с тези на реалния „Титаник”.Те са с еднакъв тонаж, брой пасажери и екипаж.Дължината на „Титаник” е 243м., водоизместимост – 45 хил.тона, мощност на двигателите 75 хил.конски сили, максимална скорост – 25 възела, 4 тръби, 3 винта, 2 мачти. Както били представени и в книгата.По времето, когато е писан романа, още не е имало и идея, камо ли някакви чертежи или планове на лайнера.Съвпадение имало не само тук, но и всички обстоятелства около катастрофата били едни и същи, даже фамилиите на някои от пътниците били еднакви с онези, описани в романа на Робъртсън.
Маршрутът, по който се движи корабът в романа, съвпада с този на реалния кораб.И двата съда пътуват от Англия за Америка. Мястото на катастрофата също съвпада.
След гибелта на „Титаник” на 14 април 1912г., книгата на М.Робъртсън е била преиздадена и веднага са обявили автора й за наследник на Нострадамус или граф Калиостро.
Третият случай, на който ще обърна внимание, е единственият публикуван роман на Оскар Уайлд  – „Портретът на Дориан Грей”.  През юли 1890г. текстът излиза в американско литературно списание. По-късно авторът прави някои промени и го публикува в Англия през април 1891г.
Романът разказва за изключителния  Дориан Грей, който възхищавал всички със съвършената си красота.Авторът посочва рождената дата на измисления от него герой. В първата версия тя е 8 ноември.В гл.Х се споменава, че 7 ноември е навечерието на рождения ден на Дориан Грей.
В изданието от 1891г. датата е 10 ноември. В гл.ХІІ е отбелязано, че 9 ноември е навечерието на неговия рожден ден.
Повече от 70 години по-късно, през 60-те години на ХХ век. за най-красив мъж на всички времена е обявен френския актьор Ален Делон, който е роден на 8 ноември.
Известният с преклонението си пред мъжката красота Оскар Уайлд не „предсказва” раждането на най-красивия мъж в своя роман.
Той го създава.
Тези писатели не са били ясновидци, каквото е общото убеждение. Това не е способност да се вижда бъдещето. Това е дарбата да се съ-творява бъдещето.
Писателите го създават чрез писаното слово.Материализират мисълта.Ако Робъртсън не беше написал романа си, трагедията с „Титаник” просто нямаше да се случи.
Механизмът, по който се осъществява това в едно и също измерение(на писане и случване), е по-различен от онзи, при който словото се реализира в някоя от останалите десет Сфери.
Прави впечатление, че книгите представляват единствени романи на своите автори или са единствените окончателно завършени такива.
Времевият маркер t е разтеглен от няколко години при „случаят „Титаник”(четиринайсет години) до повече от половин век при случая „Дориан Грей”.Това времево забавяне във втория случай е резултат на редакциите, които нанася автора и текстовите разминавания в двете издания на романа.За окончателното материализиране на словото е нужно хроно-пластовете да се подредят по възможно най-достоверния начин за конкретното измерение.
В пространствено отношение пълен съвпад има при случая „Титаник”, където – и в книгата, и в реалността – в една плоскост са началната точка на пътуването, крайната цел, мястото на сблъсъка с айсберга и т.н.
В романа на Е.А.По корабокрушенците стигат до остров.И тук се явява още един любопитен момент.
Сто години след написването на „Историята на Артър Гордън Пим”, в книгата е открито нещо забележително от руски учен.
Когато оцелелите се добират до суша, били поразени от открития там ручей с твърде необикновена вода. Тя не била безцветна, но и нямала точно определен цвят.Движейки се, тя приемала всички оттенъци на пурпура. Загребвайки вода в съд и оставяйки я да се утаи, моряците забелязали, че се разслоява на множество жилки(или струни)като всяка има определен оттенък и тези жилки не се смесвали.
Когато се прекара нож напряко на струите, те веднага се събирали, както при обикновената вода.А когато се извади острието, никакви следи не оставали по него.Ако се прокара нож между две жилки(струни), то те се отделяли една от друга и чак след известно време силата на сцепление ги сливала отново заедно.
Докторът по физико-математически науки проф.А.С.Сонин, запознавайки се с този откъс от романа на Е.А.По, който на руски език  бил преведен през 1961г. – с учудване установил, че писателят е описал в най-големи подробности свойствата на течните кристали*, а те били открити половин век след като автора завършил своята повест.
Освен това, Е.А.По има и разказ „История с въздушен балон”, в който описва полет над Атлантика.В действителност такова събитие се е случило, но век по-късно.
Обещах да не намесвам останалите измерения, но не мога да не отбележа, че според М-теорията едновременно могат да съществуват множество светове, еднакви по своята история, но относително разместени по време един от/в  друг.
Писателите не само могат да надникват в някои от останалите паралелни вселени, но както изглежда за тях не е трудно да създават и реалности чрез материализиране на мисълта в писмено слово.Писменият текст представлява концентрирана психична енергия, вплътнена до състояние на възможност за възприемане от човешките сетива.Защото и мисълта, и словото са особен вид енергия, която може да създава нови светове.

*разновидност на меката кондензирана материя;по обемната си свиваемост не се различават от твърдите тела, но имат по-малък еластичен модул на хлъзгане;могат да текат като обикновените течности и имат определена подреденост на дългите оси на молекулите в една посока;открити през 1888г. от австрийския биолог Ф.Райницер

Книги от Нели Лишковска тук

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

225048_b

Топ 10 на „Хеликон” за най-продавани книги (14 септември – 20 септември)

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА 1. Танцувай с мен от Сюзън Елизабет Филипс 2. Живот в скалите от …