Начало / Интервюта / Брад Тор: Работата ми като гражданин на моята страна е по-важна от тази на писател

Брад Тор: Работата ми като гражданин на моята страна е по-важна от тази на писател

Брад Тор е американски писател, автор на 13 книги. Пише военни и политически трилъри. Последният му бестселър, „Необявена война“, е вече на българския книжен пазар. Представяме ви интервю с Тор, дадено за pjmedia.com, в което той говори за своя трилър.

––––––

 

 

Не влизате в политически подробности в книгата си, но ясно изразявате позицията си. Имате ли амбиции да променята културата, или просто искате да пишете увлекателни трилъри?

–          Първото, което искам да кажа, е че аз съм изпълнител – моята работа е да забавлявам хората. Не мога да отворя сладкарница, в която не могат да влизат евреи, цветнокожи, демократи или републиканци. Аз съм собственик на дребен бизнес и не мога да си позволя това. Дали имам мнение за това, което се случва в света? Разбира се. Не крия, че съм консерватор. Естествено, че изразявам мнението си чрез различни персонажи. Мое задължение е като автор на политически трилъри да използвам идеите, които са актуални в днешния интелигентен свят.

„Необявена война“ е много актуална книга – пишете за сегашната администрация и ролята й за служителите, които отговарят за националната сигурност.

–          Аз съм автор на трилъри и целта ми е да изпреварвам заглавията. Искам да прочетете моя книга и да си кажете: Уау! Това беше супер трилър! Би било добре и да се информирате в известна степен и дори да имате свои собствени въпроси, чиито отговори да потърсите. Скоро получих имейл от читател, който ми каза, че обичал да чете книгите ми с отворен лаптоп, за да търси информация. Стана ми много приятно. Наричам прозата си факшън (микс между факт и фикция – бел. ред.). През последната година работих върху тази книга и се опитах да отгатна какво ще се случи през идните 12 месеца. Както знаете, аз писах за ситуация като тази с Едуард Сноудън в романа си „Черният списък“ още преди всичко с него да се случи. Горд съм със себе си с факта, че успявам да изпреваря заглавията. Правя го, защото съм изключителен консуматор на новини от всякакъв вид.

Някои читатели може да не знаят, но вие сте работили в Департамента по национална сигурност.

–          Да, бях поканен като част от програма, наречена „Аналитичната червена клетка“. Бяха поканени креативни личности като мен, Майкъл Бей, които да даваме идеи за видове атаки, които терористите биха осъществили, за да бъде изградена защита против подобни сценарии.

Значи те ви потърсиха?

–          Да, много смешно се получи. Като сцена от филм. Тичах с кучето си между хълмове до един парк в Юта, където живеех тогава. Бях на място, където знаех, че няма обхват, когато изведнъж телефона ми звънна. Беше от Вашингтон – възможност да служа на страната си. Не беше нужно да хващам пушката, а да използвам ума си, за да я предпазя. Беше изключителна чест. Това е един от най-важните моменти в живота ми.

Вие посочвате доста грешки в отбранителната ни система. Няма ли притеснения, че ще издадете прекалено много тайни?

–          Не разкривам нищо, което е класифицирана информация и до което не може да достигне всеки един гражданин, стига да има желание. Никога не бих го направил, само за да продавам книги. Работата ми като гражданин на моята страна е по-важна от тази на писател. Аз не притежавам Америка и съм длъжен да допринасям затова тя да е по-добра и по-сигурна за идните поколения. А нямам и достъп до нещо строго секретно. Винаги, когато говоря с военни или служители от специалните части, те четат ръкописа преди той да бъде публикуван. Често съм нанасял промени, докато тези хора не са доволни. Но нямам респект от сегашната администрация, тази на Обама. Стоя вкъщи им се смея от офиса. Уважавам познатите си от разузнавателните служби. Ако те имат проблем с нещо в книгите ми, винаги ще се съобразя. Но не и с администрацията на Обама.

Споделяли сте, че историята на Маркъс Лътрел е вдъхновила този роман. Има ли политически решения в сегашната администрация, които застрашават националната сигурност?

–          Да, абсолютно. Най-голямата дупка е постоянните опити за осигуряване на политически комфорт. Няма по-разрушителна сила от политическия комфорт в Америка в момента. Лявоцентристите използват това както за меч, така и за щит. Нямам никакъв респект към политиците. Трябва ни лице, което да изпълнява длъжност. Мога да съм аз, може да сте вие. Някой друг е избран при определени обстоятелства. Това в никакъв случай не го прави нещо повече от всички останали граждани. Ключът е службата на страната. Въпросът е, че постоянно се притесняваме да не обидим някой. Това е пагубно за страната ни. Расизъм? Вече няма институционализиран расизъм в САЩ. Всеки, който използва расизма като оправдание е не само слаб, но и обижда тези, които наистина са страдали от расизма. Война срещу жените? Няма такова нещо. Ако не си съгласен с браковете между хомосексуални, ставаш хомофоб. Ако посочваш  как Корана вдъхновява ислямистите да станат терористи, си ислямофоб. Ако не си съгласен с политиката на Обама, си расист. Всичко това са глупости. Има само една война в момента и това е войната срещу истината. Останалото са глупости. Лявоцентристите искат да използват всичко в своя полза. Но не искат техните истории да излизат наяве. Целта им е само да отслабват другите.

Ще подкрепяте ли някого на изборите през 2016 г.?

–          Да. Има хора, всичките ги познавам, но няма да казвам имена, които си струват. Естествено знам, че няма да получа перфектния кандидат. Не е възможно и съм подготвен. Това е като брака. Ако оценяваш човек по петобална система и си попаднал на някой с оценка 4, хващаш го с двете си ръце и го водиш до олтара. Няма как да попаднеш на оценка 5. Едно ми е ясно – тази държава няма да преживее още един президент демократ. Не сме способни. Но няма и да гласувам за някой смешен кандидат републиканец. Трябва да ми покажат, че са направили правилния избор, за да гласувам за тях. Аз съм убеден, че Америка винаги може да се възстанови, да продължи напред. Но ни трябват точните хора, а аз неги виждам. Преди републиканската партия беше за хората. Гласувах за тях, изпращах им пари. Сега гледат само себе си. Не е лесно да си консерватор в наши дни. Сигурен съм, ако бях с леви убеждения, щях да съм гост на телевизионни шоута, щях да утроя продажбите си. Но аз няма да си затворя устата. Затова е важно хората, които искат повече свобода за гражданите, да подкрепят моите книги. Либералната политика се провали. Проваля се още от Втората световна война насам. Всичко е провал, затъваме в дългове. Тази страна се нуждае да се върне на пътя на победата. Ерик Холдър може да си завре отзад всички правни документи и твърдения, че хората критикуват него и Обама защото са чернокожи. Не критикуваме Обама защото е чернокож. Критикуваме го, защото е президент с леви убеждения, който сравни тази страна със земята. Такива като Холдър са тези, които използват расизма като щит и меч и крият собствените си грешки, като ги прехвърлят на другите.

Фото: bradthor.com

Книги от Брад Тор тук

Прочетете още

210374_b

Топ 10 на „Хеликон” за най-продавани книги (12 февруари – 18 февруари)

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА 1. Произход от Дан Браун 2. Ударът от Джон Гришам 3. По-тъмен от …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *