Независимо дали човек е атеист или агностик, той няма право на неуважение към върховното същество

12.01.2015 Читатели

Сава СЛАВЧЕВ

От пет дни всички медии говорят за атентата в Париж. Много, болка, много внимание, много страдание. Спор няма. Но и прекалено много клиширано говорене. Хора, попаднали по някакъв повод в Париж вече ни обясняват неща, от които нямат никаква представа. Журналисти, които повтарят заучени фрази от типа „кървава баня” и се чудат как запълнят телевизионното време, и го правят, разбира се, с пълзяща посредственост; говорители, които се предполага, че могат да четат гладко, изведнъж стават анализатори на сложни проблеми, които са светлинни години далеч от тяхната възможност за разбиране. Голяма говорилня. И в целия този водовъртеж от почти едни и същи думи, бяха изказани съвсем малко обективни, балансирани и разумни приказки, които да отразяват реалността на нещата.

И като се има предвид че:

1. свободата е изконно човешко право – политическа, индивидуална, икономическа, религиозна, сексуална, артистична, социална и т.н ние ще я отстояваме винаги и във всичко;

2. посегателството върху човешкия живот трябва да бъде наказвано, защото никой няма право насилствено да отнема човешки живот, независимо от каква социална прослойка произхожда, какъв е неговият икономически, религиозен, социален или интелектуален статус;

3. много мюсюлмани, имами и др. се изказаха категорично против този жесток терористичен акт;

4. всички хора с демократично мислене се присъединяват към „Аз съм Шарли”, ако това означава съизживяване и съпреживяване на болката от убийството на невинни хора и отричане на насилието във всичките му форми;

като имаме предвид всичко това,

няма как да не доуточним, че когато говорим за „свобода”, няма как, не можем да си позволим, да не говорим за „отговорност”. Самото споменаване на думата „свобода”, подчертава иманентно присъщата необходимост да говорим за ”отговорност”. Тези две понятия вървят винаги заедно. Не става дума за цензура или автоцензура, тук говорим за друго. Говорим за чувствителност и РЕСПЕКТ КЪМ САКРАЛНОТО.

Независимо дали човек е атеист или агностик, той няма право на неуважение към върховното същество, което съответната религия изповяда и в което вярва. Това е недопустимо. Можеш да се шегуваш с частни лица колкото искаш, с политици, институции, с всичко, което ти мине през ума, но има една повратна точка, която не бива да бъде преминавана и това е именно респектът към сакралното. Освен, че говори за пошлост, лош вкус и ниска чувствителност, тя нарушава сложната същина на понятието „свобода” като я превръща в слободия. Изражда това, на което най-много държим, преобразува го, подменя го и го принизява. И не можем да го оправдаем, независимо от факта, че не съм чувал за радикални ислямисти с чувство за хумор. А от Хулио Кортасар знаем, че „хората без чувство за хумор са социални описани”.

Какъв по-тъжен пример от този.