Начало / Любопитно / „Тринадесетият апостол“ от Том Егеланд (анотация и откъс)

„Тринадесетият апостол“ от Том Егеланд (анотация и откъс)

Кой е тринадесетият апостол? Защо тайните служби на няколко страни се интересуват от археологически разкопки? Какво би станало, ако се промени представата ни за религията? Отговорите на тези въпроси са в книгата „Тринадесетият апостол“ на Том Егеланд . След 5 интернационални бестселъра и световен медиен шум около факта, че две години преди „Шифърът на Леонардо“ издава книга със същите герои и сюжет („Краят на кръга“), Егеланд си е спечелил имиджа на автор, по дирите на който върви Дан Браун. В момента „Холивуд” е обърнал поглед към него и се е заел да пренесе на големия екран хита му „Евангелието на Луцифер“, а след това и другите му 4 романа с главен герой Бьорн Белтьо.

Сюжетът:
В „Тринадесетият апостол“, най-новия роман на Егеланд, срамежливият, но гениален археолог и изследовател на исторически загадки Бьорн Белтьо получава загадъчно послание и странен ключ от колежката си Виктория, която е в кома след тежък инсулт. Посланието е написано от нея още преди години, но тя го е оставила за по-младия си колега с изричната заръка да му бъде предадено след смъртта й. Опитвайки се да разгадае какво се крие зад това, Белтьо открива в кабинета й снимки и документи от археологическа експедиция в Израел през 1977-8 година, за която Виктория никога не е говорила. Оказва се, че преди 35 години в Капернаум, в библейските земи, е открита гробница, а това, което е в нея, би променило представите ни за религията и цивилизацията ни. Израелските власти се намесват, археологическите проучвания са преустановени, а ръководителят на експедицията – Моше Менделсон, изчезва безследно. Големият въпрос е: Какво е имало в гробницата? Защо всички документи относно експедицията са изчезнали от архивите на израелския Институт по библейска археология? Защо Мосад, а и други тайни служби проявяват огромен интерес към случая отпреди толкова много години?
Когато среща Ребека, дъщерята на изчезналия археолог, продължаваща да търси истината за баща си, Бьорн се отправя с нея към Лондон, Флоренция, Йерусалим и Капернаум. Двамата пропътуват хиляди километри, за да намерят отговор на въпроса защо баща й е изчезнал безследно. Откритието, до което достигат, е изненадващо и ще промени начина, по който западната цивилизация разбира собственото си съществуване.
За стойността на вярата ни говори „Тринадесетият апостол”, но и за смелостта да разкриваме любовта си, да приемаме другите, да сме част от света. Всичко това прави от тази книга завладяващо пътешествие в историята и в нас самите. Но тръгнете ли сега… връщане просто няма. Истината ще е във вас завинаги.
Като четеш книгите на Том Егеланд, ставащ по-мъдър – опознаваш не само историята и човечеството, но и самия себе си. Това е заключението, до което стига един критик, даващ висока оценка на литературната и познавателната стойност на романите на писателя. В най-новия Егеланд разкрива тайна, стара като самото християнство – тайна, която провокира нашата представа за това кой е Иисус. И това няма нищо общо с всички онези конспиративни теории, предизвикали голям читателски интерес. Защото писателят стъпва върху съвсем нови изследвания, а преди да напише „Тринадесетият апостол“, в продължение на две години проучва най-новото в библейската археология, в което са стаени и най-големите загадки на живота и смъртта.
Библейската история е пълна с пъзели и загадки – въпросът е как да пренаредиш пъзела на фактите от реалистична гледна точка, а не само да погледнеш към историята на великите цивилизации като история на големи престъпления и конспирации.
Гледната точка на автора е, че всяка следваща религия е отговор и корекция на предишни религии, на по-стар начин на мислене и поглед към света. Християнството се основава на юдаизма, който от своя страна е базиран на древните месопотамски митове. Християнството не е създадено от Иисус, който (парадоксално е за някои, но е факт) не е християнин. Християнството е създадено от Павел и ранните отци на Църквата. То израства и се превръща в сила, в противовес на упадъка на Римската империя, и става официална религия. Властта на римските императори се трансформира в религиозна власт с център Ватикана. Папската институция придобива власт над крале и императори.
Относно символиката в заглавието и идеите в романа: В Новия и Стария завет числото 12 е сакрално. Иисус има 12 ученика, Яков има 12 сина, които от своя страна са предци на 12-те племена на Израил в Стария завет. Наистина ли Иисус е имал само 12 ученика или това е било съобразено с библейските канони? Християнството не винаги е показателно за това какви са били принципите на учението на самия Иисус. Той се е отнасял с далеч по-голяма симпатия към жените, отколкото християнската църква в продължение на повече от 2000 години. В дъното на това е Павел. Иисус се е обграждал с жени. Мария Магдалена очевидно е била негов ученик, но по-късно никога не получава статута на апостол. Но не тя е Тринадесетият апостол. Загадката е в основата на книгата и не бива да я издаваме.
Книгата поставя въпроса каква би била ролята на жените в световната история, ако ранните църковни отци не са избрали един женомразец (Павел) да застане начело на християнската църква. Как би изглеждал светът днес? И защо сме послушали Павел, а не Иисус? Защото Павел е този, който полага основите на съвременното християнство и налага как да мислим и в какво трябва да вярваме.
Том Егеланд е преведен на много езици и си е спечелил милиони почитатели по света. Първият му голям хит е романът „Краят на кръга” (2001). В публикувания две години по-късно бестселър на Дан Браун „Шифърът на Леонардо“ (2003) читателите откриват смайващи прилики както в сюжета, така и в главните герои: в дъното на всичко е тезата, че Иисус е бил женен за Мария Магдалена и двамата са имали потомство; албинос е сред главните герои и в двата романа; и в двете книги главната героиня се оказва едновременно последният жив потомък на Христос и Мария Магдалена, и дъщерята/внучката на последния велик магистър на таен орден. Не закъсняват и обвиненията към Дан Браун в плагиатство, раздухани от световните медии. Самият Том Егеланд не предприема съдебни действия, а насочва вниманието си към писането на следващите си книги, разбулващи нови исторически и библейски загадки.
На български са издадени романите на Том Егеланд „Заветът на Нострадамус“, „Евангелието на Луцифер“, „Пазителите на завета“, „Краят на кръга“, „Нощта на вълците“ и „Лъжите на бащите“.
Зад всяка негова книга има големи проучвания на архиви и исторически източници.
В 5 от книгите му главен герой е археологът Бьорн Белтьо. Наскоро Холивуд купи правата за филмиране на поредицата. Очаква се да бъде високобюджетна продукция с голям размах. Първият филм ще бъде по романа „Евангелието на Луцифер“.
Най-новият роман с Бьорн Белтьо е „Тринадесетият апостол“, който излиза на български само няколко месеца след издаването му.

ОТКЪС

В Лондон ни чакат митничарите. Да, точно така. Чакат ни. Буквално ни чакат. Със сигурност са добри в това, с което се занимават, но никак не ги бива в преструвките. Не са актьори. Представям си описанието:
Бял като сняг мъж (албинос) с червени очи на име Бьорн Белтьо, роден през 1968 година, пътуващ в компанията на еврейка на име Ребека Менделсон, родена през 1964 година – с дълга, чуплива, червеникава коса.
Добре дошли в прекрасния Лондон!
Митничарите се държат така, все едно са ни привикали на една страна по чиста случайност. Все някой трябва да бъде спрян. Случайността е влязла в действие и това сме ние. Но не, с твърде голяма охота ни спират. Точно нас.
– Excuse me? Sir? Madam? – Професионална усмивка. – Имате ли нещо за деклариране?
Иска ми се да отговоря: Нищичко, освен две кости от гробната камера в Капернаум, които сте инструктирани да задържите.
– Nothing – казва Ребека, усмихвайки се очарователно.
– Nothing – повтарям и аз. Усмивката ми не е така очарователна като нейната.
– Имате ли нещо против да прегледаме багажа ви?
Ех, че игра! Знаех си много добре, че веднага щом пристигнем в Лондон, някой ще се опита да ни отнеме костите. И че няма да се спрат пред нищо, за да постигнат своето. Щом и митничарите са намесени в тая работа, трябва да ни е ясно, че нашите противници са силни.
Кутията е в ръчния ми багаж. Веднага я откриват.
– Какво е това? – пита митничарят.
– Кости.
Грейват.
– Както навярно знаете – казва митничарят, – и Европейският съюз, и Великобритания имат ясни правила по отношение на това какво може да се внася във Великобритания от държави извън…
– Просто ги вземете!
– Законодателството постановява, че не може да се внася прясно месо, не кости! – казва Ребека.
– Ако костите са с антикварна стойност – казва митничарят с високомерен авторитет, – те може да са обект на Закона за културната собственост, според който…
– Просто ги вземете! – повтарям аз.
– Но, Бьорн… – казва разтревожено Ребека.
От Гетуик хващаме бързия влак до Лондон, след което се качваме в такси и продължаваме към Тисъл Марбъл Арч. Хотелът, в който винаги отсядам, когато съм в Лондон. Когато правех регистрацията, трябваше да запазя две отделни стаи. За всеки един от нас. Ако бях някакъв Казанова, щях да запазя двойна стая и сетне да се оправдая с хотела.
Тъкмо бях почнал да разопаковам багажа си, когато на вратата се почука.
Не беше Ребека, а Даян.
Пристигна далеч по-бързо, отколкото си мислех.
– Даян…
Отварям вратата, за да влезе вътре. Изглежда доста добре.
Даян е между 30 и 40 годишна, но все още изглежда като в студентските си години. Излъчването ѝ е меко и внушава доверие. Изглежда като добронамерена девойка, която ти желае доброто, но всичко това е измамно. По-точно: това е само част от личността ѝ.
– Бьорн!
– Доста време мина!
– Ех, ти! Какви ги вършиш само! – смее се тя.
– Знам, че си спомняш за многото ми лоши качества. Но се надявам, че не можеш да кажеш, че съм глупак!
– Не знаех, че и митничарите са замесени, Бьорн. Разбрах едва когато са схванали какво всъщност си им дал. Повярвали са, че това са човешки кости, а ти си им оставил свински ребърца!
Прихва да се смее.
Не е знаела нищо за това, така ли? Не знам на какво да вярвам. Със сигурност не е случайност, че митничарите търсеха тези човешки кости точно след като Даян ме покани в Лондон. Даян знае доста неща. Почти всичко. И тъй като е въвлечена в случващото се, със сигурност е наясно, че митничарите са били уведомени. Или пък не е знаела за това?
Международното научно дружество се помещава в Уайтхол. Висока стълба води до входа. Червената тухлена сграда се е вклинила между министерства и държавни служби като дворец на знатен принц. Колони, мрамор, бронз. Вратите се отварят автоматично, сякаш виждат, че самата Даян приближава към входа. Абракадабра! Минаваме покрай внушителната рецепция и влизаме в царството на администрацията, което се намира на втория етаж. Минаваме през дълъг коридор с изкуствено осветление и толкова дълбоки килими, че в тях могат да изчезнат куп котета и хлапета и никой повече да не чуе за тях.
Така и не мога да разбера дружеството. Та тази организация няма нищо общо с това, което трябва да представлява. Някога един човек описа SIS като ЦРУ в сферата на науката, разследваща служба в академичните среди. Пуснали са пипалата си във всички световни университети и академични служби. Когато нещо представлява интерес за тях, а тук говорим най-вече за крайно интригуващи теории и открития, които биха променили света, се намесват с внушителни по мащаб екип от учени. Разполагат с неограничени средства и компетенции. Международното академично дружество е важна част от академичния свят и е намесено във всичко, което касае съвременния живот на учените.
– Очакват ни в Огледалната зала – казва Даян.
Така и не обяснява кой ни очаква. Но познавам хората веднага, щом тя отваря вратата. Не съм изненадан.
Сядаме край масата, която вече е затрупана с кафе, кексове и дребни сладки. Като на гости при баба. Оглеждаме се. Изследваме се един друг с поглед. Даян се опитва да разведри атмосферата и да успокои Ребека с веселите си коментари.
Тра-ла-ла.
– Имам много въпроси – казвам аз.
– Страхувам се, че не можем да ви дадем много отговори – казва Тзафир Драх.
– Следите ни!
– Естествено!
Признанието е бързо и недвусмислено.
– Защо?
– Откъде ще започнем? Какво беше това с трънения венец на Иисус? – казвам аз.
Тзафир Драх ме гледа въпросително. Сетне поглежда към Менаше Фрум. Какво знае той всъщност? – това издават погледите им. Така че им разказвам какво знам.
– Гидон Залер твърдеше, че тръните били на 2000 години. Позволих си волността да изследвам малка част от едно трънче. В Норвегия. В Националната лаборатория в Университета за наука и технологии в Трондхайм са доста добри в тази работа. Всички знаем много добре, че тръненият венец не е на 2000 години и не е бил върху главата на Иисус.
Гидон Залер се изчервява. Менаше Фрум мълчи и гледа в една точка. Объркан е от погледа на Тзафир Драх.
Залер въздиша и казва:
– Знаех си, че не сте склонни да повярвате! Казах им.
– Модерните разследвания имат на разположение прекрасна техника – казва Драх. – Един от методите е ментална манипулация. Понякога тя работи. Друг път не. Това дали Иисус е умрял на кръста, или не, не е от значение за венеца. Той пак е интересен.
– Ментална манипулация ли? – казвам аз.
– Надявахме се, че ще успеем да ви накараме да повярвате, че Моше Менделсон е открил нещо сензационно. Нещо като тази реликва. Или пък гроба на пророка Даниил.
– А Питър Корнел? Антикварният търговец?
– Британско-израелски актьор, който беше нает в тази връзка. Искахме да ви накараме да повярвате, че венецът е истински и по този начин да успеем да ви успокоим, за да се кротнете! Така или иначе повече няма да чуете нищо за Корнел.
– А всичките онези глупости за пророка Даниил и стенните надписи?
Тзафир Драх прави нещо, което явно не върши често. Усмихва се.
– Тук на практика на помощ ни се притече миналото. Нашите деди. Още през 1988 година Ребека започна да ровичка в мистерията около баща си. Тогава Институтът реши да разреши случая, като представи погрешна информация. Всички нейни въпроси към централните учени в сферата ставаха все по-настойчиви. Искахме да я накараме да спре да рови. Така че измислихме писмо от анонимен археолог, който да намекне, че изчезването на Моше Менделсон е свързано с пророка Даниил. За нас това си беше дребна работа. Всичко беше готово в рамките на половин ден. Написахме писмото и го пратихме. В най-лошия случай писмото нямаше да бъде взето на сериозно. В най-добрия случай обаче щяхме да отдалечим интереса на Ребека от съдържанието на гроба.

„Тринадесетият апостол“ тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

timthumb

Джон Гришам и Джордж Мартин на бунт срещу изкуствения интелект

Страхуват се, че ще останат без работа Известни имена от бранша се сдружиха, като планират …