Лира Литературно-рекламна Агенция
„И тъй, братья книжари и книгописатели, ако желаете доброто на своя народ, пишете като за него, ако ли пък е само учените да разбират, то защо да го подмятаме народното име? По-добре, ка(к)то рекъл онзи, сами да свирим, сами да играим. От мене толкос и прощавайте”.
Монах Маттей Петров
Търново, 1-й Септемврия 1872 г.
Книжарството винаги е било феномен на духа и е било в служба на идеалите през Възраждането, в годините след освобождението, а и сега, когато се намираме в тотална икономическа, политическа и духовна криза.
Нека в края на отиващата си година си спомним и отдадем почитта си към легендарните български апостоли на книгата. През 2014 г. се навършиха редица забележителни годишнини, свързани с делото на плеядата самоотвержени работници на книгата – книжарите, на които дължим дълбок поклон. Заради липсата на точни дати – обяснимо с оглед епохата, ви представяме някои от значимите събития и личности, които с безкористната си дейност запазиха българския дух и език в тежките времена, когато България не беше обозначена на географските и политическите карти на Европа.
– 455 години от отварянето на първата българска и славянска средновековна книгопродавница. Това се случва вероятно през 1559 г. в Скопие. Открива я Кара Трифун – съдружник на първия български издател Яков Крайков от София.
Крайков или Трайков е първият документално установен издател, редактор, шрифтолеец, гравьор и печатар.
– 205 години от откриването на първата българска възрожденска книжарница във Велико Търново. Дело е на големия родолюбец Велчо Атанасов Джамджията, вдъхновител на Заверата от 1835 г. Именно от Велчовата книжарница започва историята на възрожденското книжарство.
– 200 години от рождението на Захари Княжески (Жеко Петров) – разпространител на руската книга по българските земи.
– 195 години от рождението и 130 години от смъртта на Рашко Илиев Блъсков, писател, редактор, преводач, отворил българска книгопродавница през 1868 г. в Болград, Бесарабия.
– 195 години от рождението и 145 години от смъртта на Иван Николов Момчилов, учител, издател,основал през 1868 г. „Книгопродавница Момчилов и Сие – Велико Търново”.
– 180 години от рождението на Драган Василев Манчов – издател и книжар, открил през 1862 г. книжарница в Пловдив с клонове в Свищов и Солун. Автор е на учебника „Бащин язик”, претърпял 36 издания.
– 180 години от рождението на хаджи Никола Вардев – съдържател на книжарница в София, участник в бунта софийските книжари през 1877 г.
– 180 години от рождението и 105 години от смъртта на Кузман Шапкарев – учител, фолклорист, издател, отворил книжарница в Солун.
– 175 години от рождението на Яни Д. Рододарович – учител и книжар в Лозенград, обесен от османските власти.
– 175 години от рождението на Илия Рашков Блъсков – писател, публицист, издател, отворил книгопродавницата „Братя Блъскови” в Шумен.”Книжарството е разсадник на прочитание, на просвещението…”, заявява Блъсков.
– 170 години от рождението на Нягул Д. Бояджийски – съдружник на Христо Г. Данов в пловдивската книжарница, загинал през Априлското въстание.
– 130 години от смъртта на Яко Г. Трувчев – управител на Христо Г. Дановата книжарница в Пловдив.
– 160 години от рождението на Коне Г. Самарджиев – книжар, печатар, издател, отворил книжарница в Солун на 1 септември 1883 г.
– 140 години от смъртта на Никола Карастоянов – печатар, издател и книжар, пренесъл през 1820 г. първата типографска преса в България, отворил книгопродавница в Самоков през 20-те години на ХІХ в.
– 135 години от откриването на първата книжарница във Варна от Кръстю Ив. Мирски – „Н.&К. Мирски”.
– 100 години от смъртта на Петър Тодоров Мусевич-Бориков – скитащ книгопродавец, агитатор за Македония и революционер. „Мисля да е свята длъжност и почтено занимание человек да разпространява книжевността между народите си и това е, което мя насърчава да жертвувам златните си години…”, казвал Бориков.
– 85 години от смъртта на хаджи Михаил Костенцев – пътуващ книгопродавец през османското иго, съдържател на книжарница в Щип, книжар и антиквар в София след Освобождението.
– 80 години от смъртта на Иван Хаджиников – революционер и книжар, един от създателите на ВМРО, открил своя книжарница в Солун през 1893 г., преобразувана през 1906 г. на „Международна книжарница Иван х. Николов, София – Солен”.
– 80 години от смъртта на Тодор Филипов Чипев – основател на една от най-големите издателски и книжарски фирми в България (1891-1948). „Аз не го чувствах като търговец. От вида му и от бавните му приказки лъхаше страхопочитание към книгите и писателите. Такива си представях аз старите труженици за церковна независимост и еснафските първенци от епохата на Възраждането… Чипев ми напомняше някой ктитор, зографисан от стар майстор в старинна черквица и слезнал да служи на новия живот на свободна България”, разказва в спомените си писателят Кирил Христов.
Източник: „Апостоли на книгата” (1984) от Петър Парижков
