Лира Литературно-рекламна Агенция
Сава СЛАВЧЕВ
Преди година и нещо бях написал няколко реда за „Завети и предателства” на същия автор, книга, която изключително много ми допадна. Сега свърших „Завесата” – сборник от блестящи есета, писани 12 години след „Заветите“, а именно през 2005. Времето за Кундера сякаш не само че не минало, (какво всъщност е времето, по дяволите? Ако оставим Пруст, един от специалистите по времето, писал прочутата си книга около 20 години, какво да кажем за Франсоа Рабле, чийто роман „Гаргантюа и Панагрюел” обхваща 32 години, докато Гьоте посвещава на „Фауст” около 60 ?), то му е подвластно – книгата му има свойството да разширява и да стеснява реалност, векове, произведения и автори.
Прав е Пенак, когато твърди, че времето да четем и времето да обичаме разширяват времето да живеем. При Кундера то не е изиграло ролята на фотографски фиксаж, а на проявител: авторът е неудържим в страстта си, която посвещава на историята на изкуството и в частност на историята на изкуството на романа. Говори за любимите си автори, за своята голяма плеяда от големи романисти на Централна Европа – Кафка, Музил, Брох, Гомбрович, прескача от произведение на произведение, от автор на автор, като тъче невидима хронотопска паяжина, която има силата да удържи десетки имена и стотици произведения.
Това не е помагало по история на литературата, или история на събитията, това е книга за история на ценностите, без които не можем. Авторът ни приканва да извървим с него пътя из много книги, които познаваме, и да поразмишляваме върху неща, върху които никога не сме се замисляли; за специфичното отношение на Аза в романа и за неговата наднационалност; за функцията и ролята на смешното, за бурлеската, за хумора, откривайки ни завесата, за втори път, след като тя веднъж тя бе разкъсана, преди много време, от великия Серванес с неговия Дон Кихот, изпратен на пътешествие. Сервантес за първи път раздра завесата на предварително разтълкуваното и с този свой жест лансира новото изкуство – изкуство на романа, като ни кара и до днес да си поставяме някои от най-значимите екзистенциални въпроси: Кое наричаме идентичност на индивида? Кое наричаме любов? Кое наричаме истина?
„Завесата” е едно смело, необуздано и фантастично потапяне в света на любимите книги и автори, едно много интелигентно четиво, което ни дава това, без което не можем – удоволствието от четенето.
„Завесата” тук
