Лира Литературно-рекламна Агенция
Днес, 17 декември, се навършват 184 години от рождението на френския писател Жул дьо Гонкур. Известен е най-вече с творчеството си със своя брат Едмон. Те публикуват класически творби като „Sœur Philomène”, „Germinie Lacerteux”, „Manette Salomon” и др. Двамата не само работят заедно, но се и неразделни в живота. Те са известни и със своите дневници, в които описват подробно литературното общество във Франция през ХІХ век. На тяхно име е кръстена най-престижната награда във френската литература – „Гонкур”. Жул дьо Гонкур умира през 1870 г., поразен от сифилис. Представяме ви цитати, публикувани в wikiquote.org.
„Ако Бог съществува, то атеизмът би трябвало да му изглежда по-малко оскърбителен от религията.”
„Англичаните колективно, като народ са мошеници, а индивидуално честни. Французите, обратно: честни като народ и мошеници поотделно.”
„Всеки, който не се счита за гений, не е дори талант.”
„Въображението има този недостатък, че неговите творения са логични; действителността не е такава.”
„Движението на всички живи същества от целия свят се свежда до непрекъсната циркулация на невроза.”
„Изгубената популярност, както и изгубената девственост, не се възстановява.”
„Истината за живота винаги предизвиква по-голямо възхищение, от фалшивите творения на гения.”
„Историята е роман, който се е случил, а романът е история, която е могла да се случи.”
„Книгите, значимите книги, възникват като отклик в сърцето на пламенния човек, развълнуван от всички чудеса на света – прекрасни или уродливи.”
„Бог е създал съвокуплението, човекът е създал любовта.”
„В музиката най-вече обичам жените, които я слушат.”
„В крайна сметка недоволните негодници са толкова, колкото и доволните. Опозицията не е по-добра от правителството.”
„В обществото никога не говорим за музика, защото не я познаваме, и никога не говорим за живопис, защото я познаваме.”
„В провинцията дори дъждът е развлечение.”
„Любопитно е, че най-много се купуват книгите, които най-малко се четат. Това са книгите, стоящи на показ в библиотеките на хората, които не четат, – книги, така да се каже, с мебелировъчна цел.”
