Днес, 14 декември, се навършват 119 години от рождението на френския поет Пол Елюар – един от основателите на движението сюрреализъм в поезията. Сражавал се е за родината си в Първата и Втората световна война. Той е първият съпруг на Елена Дмитриевна Дяконова, която впоследствие се развежда с него и се омъжва за Салвадор Дали. През 1952 г. превежда и публикува на френски език сборник с поезия на Христо Ботев. Умира през същата година. Представяме ви цитати на Елюар, публикувани в goodreads.com.
„Да, има друг свят, но е в този, в който живеем.”
„Дори когато спим, ние бдим един на друг.”
„Жената е по-красива от света, в който живея, затова затварям очите си.”
„Поетът не е вдъхновен – той е този, който вдъхновява.”
„И със силата на думите, аз започвам живота си отново.”
„Птицата е в хармония с вятъра, небето е в хармония със своята истина, а човекът – със своята реалност.”
„Би трябвало нечие лице да подхожда на всички имена на света.”
„И въпреки всичко не намерих това, което обичам, в това, което пиша.”
„Очите ти, в които пътувам, ми дават знаци по пътя, но тяхното значение е чуждо на Земята.”
„Слоновете са заразни.”
„Надеждата не събира прах.”
„Сбогом самота, добър ден самота.”
„Да живееш, значи да споделяш живота си с другите.”
„Нашето щастие е в пòлета. То няма гнездо, има само криле.”
„Ролята на художника е да бъде водач, да просветлява и най-неподатливите очи, да учи да се гледа, както се учи на четмо, и да сочи пътя от словото към съзнанието.”
„И както зората се нуждае от деня, така и човек копнее за пълна светлина.”
„Единствено блясъкът на искреността ми е привличал всякога, когато е давал отражение у мен.”