Емили Дикинсън: Не съм живяла, преди да започна да обичам

10.12.2014 Автори

Днес, 10 декември, се навършват 184 години от рождението на американската поетеса Емили Дикинсън. Макар да е автор на около 1800 стихотворения, по-малко от дузина от тях са публикувани, докато е жива. Дикинсън живее като отшелник и не получава популярност приживе. Повечето й приятелства протичат чрез писмена кореспонденция. Макар близките й да знаят, че пише, не я подкрепят. Чак след нейната смърт през 1886 г. нейната сестра Лавиния открива складирани нейни поеми. Първата колекция на Дикинсън е публикувана през 1890 г. от познатите й Томас Уентуърт Хигинс и Мейбъл Лумис Тод, които редактират творбите спрямо възприятията на времето. Първият нередактиран сборник на американската авторка излиза чак през 1955 г. Днес Дикинсън е призната за една от най-великите американски поетеси. Представяме ви цитати от нея, публикувани в goodreads.com.

„Това, което никога няма да се върне, е това, което прави живота сладък.“

„Ако чета книга и ми става толкова студено, че никой огън не може да ме стопли, знам, че чета поезия.“

„Когато казваш нищо, понякога казваш най-много.“

„Да живееш е толкова стресиращо – не ти остава време за нищо друго.“

„Истината се среща толкова рядко, че е удоволствие да бъде чута.“

„Най-добрите приятели на душата са книгите.“

„Грижи се за родителите си, защото светът е страшен и объркващ без тях.“

„Не съм живяла, преди да започна да обичам.“

„Животът е толкова прелестно заклинание, че всеки търси начин да го развали.“

„Поведението е това, което човек върши, а не това, което мисли, чувства или вярва.“

„Приятелите са моето наследство.“

„Умът е по-обширен и от небето.“

„Да бъдеш жив е сила.“

„Старостта идва изведнъж, а не постепенно, както си мислим.“

„Успехът е най-сладък за тези, които никога не са успявали.“