Начало / Интервюта / Дерек Ланди: Скълдъгъри, подобно на мен, е убеден в собствената си гениалност

Дерек Ланди: Скълдъгъри, подобно на мен, е убеден в собствената си гениалност

Дерек Ланди е ирландски автор и филмов сценарист. Роден е през 1974 г. в Дъблин, Ирландия. Преди да се захване сериозно с писателска дейност, работи във зеленчуковата ферма на родителите си. Има черен колан по кенпо и резлив хумор, а един от любимите му сериали е „Бъфи, убийцата на вампири“. Автор е на два сценария, които са направени на филми – спечелилия награда IFTA (Irish Film and Television Awards) сериал „Мъртви тела“ (2003) и черната комедия „Boy Eats Girl“ (2005). Самият Ланди пък е номиниран в категорията „Най-добър сценарий“. Въпреки успеха си като сценарист, Ланди е разочарован от ограниченията и изискванията на работата в екип, която върви ръка за ръка с процеса на създаване на филми, поради което решава да се преориентира към писането на книги. Първият му голям световноизвестен проект е детско юношеската поредица „Скълдъгъри Плезънт“, състояща се от 9 романа. Скълдъгъри Плезънт и неговата партньорка Валкирия Каин се превърнаха в едни от любимите герои на съвременните читатели. Поредицата получава множество награди: Red House Children’s Book Awards, Bolton Children’s Book Awards, Staffordshire Young Teen Fiction Awards, Portsmouth Book Awards, Kernow Youth and Grampian Book Awards. От 10 декември на българския книжен пазар излиза „Последната битка на мъртъвците“ – осмата книга за Скълдъгъри Плезънт. Представяме ви интервю, предоставено на lira.bg от българския издател „Артлайн“.

––––––––––-

Сигурен ли сте, че вие и Скълдъгъри не сте един и същи човек?

–      Имаме някои прилики, така си е. Имаме една и съща гледна точка по много въпроси, имаме навика да правим неподходящи шеги в неподходящи моменти, освен това Скълдъгъри, подобно на мен, е убеден в собствената си гениалност! Всъщност, единствените разлики между двамата са, че той е малко по-компетентен от мен, облича се малко по-добре и може би е леко по-слаб!

 Има ли герои в поредицата, които да са вдъхновени от истински хора?

–      Валкирия е единственият главен герой, който наистина е базиран на човек, когото познавам. Базирах я на една много добра моя приятелка, която познавам от много години – така че ако някога ми трябваше да знам как би реагирала на нещо Валкирия, когато е на 15 години, просто питах тази моя приятелка…

 Какво ви вдъхновява по принцип?

–      Всичко. Всичко, което прочета, гледам, чуя и видя. Когато си писател, всяко преживяване е ценно, дори лошите. Особено лошите.

 Има ли българско Убежище?

–      Да, има, а българският гранд-магьосник е мъж на име Исполин.

 След Скълдъгъри и Валкирия, кой е любимият ви персонаж?

–      Танит винаги е много приятна за писане, но Скейпгрейс ми е любимец. Мъченията, през които съм го прекарал, деградирането… Той премина през злодей с мания за величие към някой, който току-виж се оказал дори от добрите.

 Има ли моменти, в които имате чувството, че ви е омръзнало от Скълдъгъри?

–      Не, и това ме озадачава. Мислех, че ще ми писне след няколко книги. Мислех, че 9 книги са твърде много -твърде голяма задача. Но писането на всяка една от тези книги ми достави невероятно удоволствие, а всеки път е все едно се срещам със стари приятели и виждам колко са се променили от предния/последния път.

Всяка книга от поредицата е по-мрачна от предишната. Не се ли притеснявате, че ако млад човек започне с първата книга сега, ще попадне в един много, много мрачен свят твърде бързо?

–      Имам го предвид, но само по себе си не ме притеснява. Опасността се състои в това да гледам на съществуващите читатели като на единствените читатели – и като те стават по-големи, аз да пиша поредицата за тях. Но това, което трябва да имам наум, е, че винаги ще има нови, по-млади читатели, и че не трябва да ги травматизирам. Е, аз искам да ги травматизирам мъничкото, но не твърде много. Така че въпреки че книгите стават все по-мрачни и по- за възрастни с израстването на самата Валкирия, има една граница, която няма да премина. Може да стъпя право върху нея понякога, но няма да я пресека.

 Решили ли сте вече какво се случва в девета книга? Нещо, което бихте споделил за нея?

–      Знам какво се случва, но не знам как свършва! Бих се радвал да мога да споделя нещо, да подскажа нещо, но засега всичко, което мога да кажа, е, че в Последната битка на Мъртъвците, осмата книга, много сюжетни линии и герои достигат своята развръзка. Това е една огромна книга. Деветата няма да е толкова голяма, защото в нея се фокусираме върху Даркеса, Стефани и Скълдъгъри, вместо върху огромни армии от хора. Деветата книга ще е много по-интимна, много по-лична и много по-различна от това, което читателите са срещали преди.

 Историята на Скълдъгъри Плезънт върви към своя край. Какво следва?

–      Не знам… но със сигурност няма да е почивка! В момента, в който приключа с поредицата за Скълдъгъри, ще започна със следващата поредица. Имам пет-шест идеи, с които се занимавам, така че ще видим коя от тях ще стигне до написване/страницата…!

Има ли дори някаква минимална, миниатюрничка възможност за още, да речем, три книги?

–      Ха! Девет книги бях планирал от самото начало, и след девет книги историята ще свърши! Както казах, не знам КАК ще свърши, така че може да няма никой останал жив, който да продължи, дори да ми се иска!

Има ли нещо, което да искате да кажете на феновете си в България?

–      Благодаря ви, че четете книгите ми. Звучи много банално, но за мен това е абсолютната награда. Благодаря ви.

 Книги от Дерек Ланди тук

Прочетете още

24131528_2020340248247350_5403921462455528937_n

Спомен за библиотеката, която изуми света

Винаги сме казвали, че книгите пазят в себе си историята, но и отварят врата към …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *