Лира Литературно-рекламна Агенция
Днес, 23 ноември, се навършват 94 години от рождението на немскоезичния поет от еврейски произход Паул Анчел, по-известен с псовдонима си Паул Целан. Роден е в еврейско семейство в гр. Черновци, сегашна Украйна, тогава част от Румъния. След започването на Втората световна война е изпратен в еврейско гето. Там започва да превежда сонетите на Уилям Шекспир и да пише собствена поезия. През 1942 г. родителите му и много негови близки са изпратени в концентрационен лагер. Той също е изпратен в трудов лагер скоро след това. След като е освободен от Червената армия, той се връща в родния си край и продължава да твори, а известно време работи като санитар в болница за психично болни. Мести се в Париж през 1948 г. Самоубива се през 1970 г., като се хвърля в Сена. Представяме ви цитати от Целан, публикувани в goodreads.com и brainyquote.com.
„Само едно нещо остава достижимо след всички загуби: езика.“
„Имаше земя у тях и те копаха.“
„Във въздуха твоите корени остават.“
„Реалността не е просто тук, не съществува просто така. Тя трябва да е търсена и печелена.“
„Излекуваха ме на парчета.“
„Поезията е като връщане у дома.“
„Само искрените ръце пишат искрена поезия. Не виждам базова разлика между ръкостискане и поема.“
„Германската поезия е по-различна от френската. Тя е по-трезва, с повече факти, по-искрена.“
„Всяка стрела, която изстрелваш в бъркотията, има своя собствена цел.“
