На днешния ден, 1 ноември, отбелязваме Деня на народните будители. Това е ден, в който да си спомним делото на българските просветители, книжовници, революционери и свети будители на възраждащия се национален дух. Тези хора са пример за това как да запазим духа и вярата на нацията си в трудните времена.
През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители.
„Когато е обезверен и объркан в духовните си ценности, българският народ търси упование и надежда в своето минало, във всички ония морални и културни качества, които носи в душата си… Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители. Те са малките и големите, знайните и незнайните, които не са оставили никога народните идеали да бъдат помрачени, надеждата и вярата за тяхното постижение да угаснат. Те са най-верните изразители на спонтанната воля на българския народ към безкористно и всестранно развитие, самоопределение и утвърждение като културна сила. Те са живата и вечна връзка между миналото, настоящето и бъдещето, те са безсмъртната гаранция, че нашият народ ще прескочи всички съдбоносни изпитания и ще оцелее. Допреди войната образованието и възпитанието в нашите училища бе насочено към едно планомерно и системно развитие сред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели, от една страна, и на граждански и културни, от друга. Любов и почит към старинно българското, благоговение пред дейците и строителите на нашето национално верую, старание и съревнование към доброто и хубавото, увлечение към идеалното … „, казва в реч тогава Омарчевски.
През годините на социализма комунистическата цензура забранява честването на празника. Традицията е възстановена през 1992 г. по идея на проф. Петър Константинов – председател на Общобългарския комитет „Мати Болгария”.
Даже и преди официалното обявяване на празника със закон българският народ почита своите будители и ги канонизира като светци в своята историческа памет. На този ден отдава своето признание пред делото на безбройните знайни и незнайни личности, които съвсем безкористно и „на ползу роду“ създават българското Възраждане, въздигат българската държава от пепелта и подкрепят българските дух и идентичност: Св. Иван Рилски, Константин Костенечки, Григорий Цамблак, Йосиф Бдински, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Петър Парчевич, Петър Богдан, Паисий Хилендарски, Матей Граматик, поп Пейо, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Софроний Врачански, Иван Селимински, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Ст. Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Иван Вазов, Григор Пърличев и много други.
През 30-те години на миналия век композиторът Добри Христов създава и химна на празника. Ето го:
О, будители народни,
цял низ светли имена,
чисти, сяйни благородни,
вий сте наш’те знамена
нам за вечни времена.Чест и слава, вечна слава
Вам будители народни!
Ваш’та памет вдъхновява
към дела за светли дниГорди сме с история славна,
горди сред славянски род.
С Кирил и Методий пламна
пламък светъл на възход.
С писмена към нов живот.Ботев, Левски – великани
с тях и сонм дейци безчет.
Със смъртта си по балкани
род прославиха със чест.
Нек пребъдат в слава и чест!