Лира Литературно-рекламна Агенция
Томас Енгер е роден в Осло, Норвегия, на 21 ноември 1973 г. Майка му е физиотерапевт, а баща е учител. Бил е журналист, но загърбва успешната си кариера заради литературата. Още първият му роман „Мнима смърт“ го превръща в международна сензация (превод на 23 езика, бестселър в 15 страни). Медии и критици от различни страни настояват едно: да запомним името на автора – Томас Енгер. Не са случайни и сравненията, които правят, със Стиг Ларшон и неговия „Миленуим“. „Мнима смърт“ е вече на българския книжен пазар, а в началото на декември ще излезе и втората му книга – „Фантомна болка“. Енгер даде интервю специално за читателите на lira.bg.
–––––––-
Работили сте в сферата на журналистиката. В коя медия, в кой отдел? Разкажете ни нещо за вас от живота ви преди да станете писател.
– Работих в онлайн вестника „Nettavisen“, който дълги години беше единственият вестник, който съществуваше в интернет. Бях повече редактор, отколкото репортер, както на самия вестник, така и на спортния отдел. Винаги съм се интересувал от спорт, играл съм много години футбол в Норвегия и следя най-различни спортове в свободното си време. Всъщност преди да стана писател се опитвах да бъда такъв. Прекарах много време в опити да пиша романи. Направих 4 неуспешни опита. Отне ми 15 години. Но не смятам това време за изгубено – това беше моето училище за писане. Знаех, че се подобрявам, затова всичко беше въпрос на търпение да остана верен на себе си и упорита работа, която да ме отведе някъде. Сега живея в собствената си мечта.
Случайно ли е, че журналист е главен герой във вашите романи?
– Не, изобщо. Реших, че след толкова години, трябва да пиша за герой, когото познавам. Освен това той трябваше да има такава професия, която да му позволява да задава въпроси. Така решението се оказа лесно. Също реших да направя живота му близък до моя. Хенинг Юл живее в моя апартамент, разхожда се по улиците, по които и аз се разхождам, дори споделяме някои интереси. Като спорт и музика. Той също свири на пиано и от време на време си композира по някоя песен.
Има много поредици с един главен герой. Какво при вас е по-различно от криминалните романи на вашите колеги?
– Разликата е, че всичките ми книги са част от една и съща история. Има различни сюжети във всяка книга, но накрая всички ще се обединят в разкриването на голямата лична мистерия на Хенинг Юл. Няма да разкрия нищо засега, за да не разваля нещата, но не съм чул друг криминален писател да прави нещо такова. Ще стане нещо като телевизионен сериал, само че в книги.
Досега сте публикували 4 романа за Хенинг Юл, а петият ще излезе през 2015 г. Главният герой променя ли се, или винаги е постоянна величина?
– Абсолютно, такава е първоначалната идея. Изисквам това от всеки персонаж, независимо дали аз пиша за него/нея или е на някои от любимите ми писатели. Развитието е важно. Всички ние се развиваме във времето или поне се опитваме. Това трябва да бъде отразено в сюжетите.
Норвегия, както и другите страни от Скандинавския полуостров, има висок жизнен стандарт и ниска престъпност. Защо при вас криминалната литература е много популярна?
– Опира до традициите. Ние четем криминални истории от 70-те години на и имаме страхотни писатели, които поддържат интереса. Хората в Скандинавия четат много, не само криминална литература. Четенето е начин да избягаш от ежедневието. А всеки обича да се изплаши, стига да е за сметка на някой друг. Хората четат до 3 сутринта и когато приключат, гасят лампите и си казват: „Благодаря на Бог, че това не се случи на мен“.
Как приемате това, че ви сравняват със Стиг Ларшон? На автора на „Милениум“ ли се дължи световната популярност на скандинавската литература?
– Той със сигурност е човекът, който направи скандинавската криминална литература популярна в цял свят. Той отвори много врати за писатели като мен. Не е единственият, защото, както казах, имаме много велики автори през последните 50 години. Не си падам обаче по сравненията. Вестниците в цял свят ме сравняват с Ю Несбьо. И макар да съм поласкан, че някой си мисли, че съм толкова добър, не искам читателите да си мислят за Несбьо, когато взимат мой роман. Защото, всъщност, те не го правят. Искам читателите да си мислят за Томас Енгер, когато взимат роман на Томас Енгер .Но разбирам откъде идват сравненията – героят на Ларшон също е журналист и той се сблъсква с проблеми като Хенинг Юл. Но тук свършват приликите.
Убийствата на Брейвик промениха ли по някакъв начин писането на криминални романи в родината ви?
– Не, поне не засега. Има много писатели, които са си мислели да пишат за терористична атака в Осло, но впоследствие са се отказали заради травмата, която нанесе Андреш Брайвик. Ще минат много години преди някой да бръкне в тази рана, главно заради уважение към пострадалите. Но събитията от 22 юли 2011 г. не промениха начина, по който пиша романите си. Изобщо.
Имате ли учители в писането? Кой автор ви е оказал най-голямо влияние?
– Нямам ментори, но разбира се, че съм повлиян от много велики писатели през годините. Започвам с Хенинг Манкел, та през талантите Джон Харт, Джилиан Флин и Том Франклин. Харлън Коубън също ми е любимец от много години.
През 2013 г. британската писателка Ан Клийвс се изказа остро срещу насилието в скандинавската литература. Съгласен ли сте с нея?
– В известна степен, да. Мисля, че някои писатели отиват прекалено далеч, но не само в Скандинавия. Излиза, че във всеки роман трябва да има някакво наистина оригинално и впечатляващо убийство, което да привлече вниманието на читателя. А си мисля, че всъщност историята е най-важното, връзките между героите. Писането. Поне аз работя в тази насока.
Вашият колега Ю Несбьо пише и за деца. Бихте ли сменили жанра в определен момент?
– Всъщност, аз съм написал юношеска книга, която излезе в Норвегия през 2013 г. Тя е съспенс и дори спечели наградата „Uprisen“ за криминален роман на годината. Гласуват самите млади читатели. Беше много приятно и бих искал да напиша и още книги за новото поколение читатели.
Какви съвети бихте дали на начинаещи писатели, които искат да работят в криминалния жанр?
– Да четат и да пишат много. Ако искаш да станеш добър в нещо, трябва да се упражняваш. Няма друг начин. Същото е и при футболистите. Трябва да се учиш от добрите писатели и да използваш наученото при своето писане.
Какви изисквания поставя технологичната революция към писателите от вашия жанр – навсякъде има видео камери, не е проблем през мобилния телефон и през интернет човек да бъде проследен?
– Има си положителни и отрицателни страни. Технологиите правят по-лесно за героите да достигат до информация, което помага на самата история. Не се налага да се описва някоя сложна схема. От друга страна става прекалено лесно и не се налага да бъдат извървени стъпките, които придават дълбочина на откритието. Информацията в „Гугъл“ често може да е подвеждаща. Днес писателите трябва да са по-умни от преди 15 години. Трябва да намерим нови начини да интригуваме хората, което е най-трудното в криминалния жанр. Има толкова много добри романи, трябва да измислиш нещо уникално, специално, обрат, който не е измислян преди… Хора, много е трудно.
България или Норвегия ще се класират за Евро 2016?
– Футболистите на Норвегия не стават за нищо напоследък и ще трябва да кажа – България.
Интервюто взе Румен Василев
Свързани заглавия
Авторът на „Мнима смърт“ ще бъде гост на Софийския литературен фестивал
„Мнима смърт“ тук
